Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Алфа Рисърч: 45% от българите не искат да се ваксинират срещу COVID-19

Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората, младите са най-критични към мерките Снимка: iStock / Getty
Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората, младите са най-критични към мерките

45% от българите не искат да се ваксинират срещу COVID-19. Това показват данните от проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 11 - 18 декември 2020г. сред извадка от 1037 пълнолетни граждани.

Според данните от проучването 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от последвалите информации за ефекта на ваксините. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15% твърди привърженици на имунизацията, шансовете са около 55-60% от населението могат да бъдат ваксинирани - близо до търсените от правителството дялове.

Равни са и дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен - към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията - столичани и хората с по-високи доходи.

Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията.

На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 - 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса.

Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.

В социалните мрежи има разгорещени дискусии "за" и "против" носенето на маски, но в българското общество консенсусът по този въпрос е много висок. (77% са за тяхната употреба). Конспиративните теории може и да са привлекателни като начин на интерпретация на света, но когато стане въпрос за личното здраве, здравият разум определено взема връх.

Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията.

Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.

Същевременно личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с КОВИД-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.

Равносметката в национален план е още по-песимистична: за близо 3/4 годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3% ,или два пъти по-малко спрямо тези в личен. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас.

Въпреки изпитанията на 2020-та, а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите - 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени - било то за добро, или за лошо.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България.



Най-четените