Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българите са сред оптимистите на Европа за справяне с COVID-19

Освен това, се забелязва, че у нас позитивно настроените са се покачили с 3 процентни пункта в сравнение с предишното проучване Снимка: БГНЕС
Освен това, се забелязва, че у нас позитивно настроените са се покачили с 3 процентни пункта в сравнение с предишното проучване

42% от българите изразяват надежда за подобряване на ситуацията с коронавируса, за сметка на 38%, които усещат несигурност. Така изглежда, че у нас оптимистите са много повече от средния дял в Европа.

Това показват резултатите от третото социологическо проучване на Европейския парламент (ЕП) за тази година за възгледите на гражданите относно кризата с коронавируса и Европейския съюз (ЕС), които бяха публикувани днес.  Анкетата е проведена между 25 септември и 7 октомври 2020 г. сред 24 812 участници от всички 27 държави членки. Проучването обхваща граждани на възраст между 16 и 64 години.

В резултатите се забелязва, че у нас позитивно настроените са се покачили с 3 процентни пункта в сравнение с предишното проучване.

Относно мерките, предприети от правителството, и одобрението към тях, там нещата изглеждат така - 32% от българите ги одобряват, 64% - не.

Междувременно нагласите към ЕС са станали по-позитивни в сравнение с проучване от пролетта. През април/май позитивни настроения към ЕС са споделили 31%, докато сега са 41%.

Все пак 50% от европейците изпитват "несигурност" като ключово емоционално състояние, вследствие на негативното икономическо въздействие на пандемията.

Като цяло обаче мнозинството от анкетираните в ЕС остават недоволни от нивото на солидарност или от нейната липса между държавите членки. 49 на сто от европейците заявяват, че са доволни от мерките, които са предприели техните правителства срещу пандемията до момента, докато в подобен дял - 48%, определят мерките като незадоволителни. Тук се забелязват по-негативни нагласи в сравнение с последното проучване.

39% от анкетираните европейци смятат, че пандемията вече е оказала влияние върху личните им доходи, докато за България такъв отговор са дали 53%. Други 27% от респондентите в държавите членки казват, че очакват негативно влияние върху финансите си в бъдеще. У нас нагласите са същите: 26% от запитаните отговарят, че в бъдеще очакват финансови проблеми, породени от пандемията.

Данните показват и че младите хора и семействата с деца са по-силно засегнати от кризата: 64% от гражданите на възраст между 16 и 34 години вече са изпитали финансови затруднения под някаква форма, а 27% от респондентите с деца са прибегнали към личните си спестявания по-рано, отколкото са планирали. В пет от държавите членки повече от половината от анкетираните посочват, че пандемията вече е оказала влияние на личните им доходи. Това са България, Кипър, Гърция, Испания и Румъния.

Две трети от европейските граждани призовават за повече компетенции на ЕС и за бюджет с достатъчно средства за справяне с кризата в условията на втора вълна на коронавируса.

Също две трети от анкетираните (66%) смятат, че ЕС трябва да има повече компетенции за справяне с пандемията. В България 70% от запитаните са съгласни с това твърдение. Също така повечето респонденти в ЕС (54%) смятат, че Съюзът трябва да разполага с повече финансови средства за справяне с последиците от пандемията. 51% от българите споделят същото мнение.

За гражданите на ЕС е от изключителна важност средствата от ЕС да бъдат разпределени единствено за онези държави членки, които имат функционираща съдебна система и стабилно зачитане на общите европейски демократични ценности. Повече от три четвърти от анкетираните (77%) са съгласни, че ЕС трябва да предоставя средства на държави членки само при условие, че правителството им прилага върховенството на закона и демократичните принципи. Българите (78%) също споделят мнението.

Основният приоритет на разходите според европейските граждани трябва да бъде общественото здраве (54%), следвано от икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и социалните въпроси (35%). За българските респонденти приоритетните теми са общественото здраве (53%), образованието и културата (49%), икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (48%) и заетостта и социалните въпроси (37%)

 

Най-четените