Христос Воскресе! С този поздрав отбелязваме най-големия празник в християнството - Възкресението на Божия син Иисус, Великден.
Днес православният свят празнува саможертвата на Спасителя, който умира разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството, а след това се възражда от мъртвите, за да покаже величието на Божията сила.
Смята се, че в православието именно Възкресение Христово е най-светлият празник, тъй като тогава се случва истинското чудо и пречистването на душите на хората.
На Велика Събота през целия ден църквите отслужват богослужения, като централно място има вечерната литургия, при която след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав "Христос воскресе", на който се отговаря с "Воистину воскресе".
С този поздрав вярващите се поздравяват през следващите 40 дни.
Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите и опитват да запазят горящия пламък възможно най-дълго по време на трите обиколки на храма. И след това да опазят свещта горяща до вкъщи.
Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля с нея всички стаи и отправя молитва към Господ да пази дома. Накрая свещта се оставя да доизгори сама. Символът е, че така отнасяме в домовете си част от светлината на вярата.
Огънят в църквата се смята за свещен, донесен от Божи гроб от представители на Българската православна църква. Смята се, че огънят от Божи гроб е пламнал сам и символизира Светия дух.
Празникът има и своите нецърковни традиции.
В украсата за празника се включват боядисани яйца. Деца и възрастни се "борят" с яйцата, като гледат чие ще излезе най-големия победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Според българските обичаи в неделния ден на Великден младоженците през гостуват на своите кумове, като задължително на домакините се носи дар - великденски хляб (козунак) и боядисани яйца.
Тъй като Великден слага край на 40-дневния пост, празникът върви ръка за ръка с богата трапеза. Традиционно се поднася печено агнешко или козе месо, зелени салати, ориз, а заедно с това и козунак и сладки. Пие се вино.
В някои краища на страната е запазен и езическия обичай "люленки". След обяд всички отиват на място,където има високо дърво и връзват люлка. Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.
Друга традиция, спазвана по Великден от българските православни християни, е обличането на нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и Христовото възкресение.
Идеята е, че Великден представлява тържество на живота, победа над смъртта и всяка неправда в света.
На Великден имен ден празнуват хората, които носят имена като Величко и Величка, Велико и Велика, както и техните производни Велко и Велимир.
