"На прощаване", едно от най-известните произведения на поета Христо Ботев, е било превърнато в македонска народна песен без автор. Това каза пред БНТ проф. Ана Кочева от Института за български език към БАН.
По думите ѝ това далеч не е единственият случай, в който македонците "препеват" творби на български автори. Стихотворението на Ботев се открива в речник на македонската народна песен, издаден, издаден през 1983 г. В друг сборник за македонски народни песни може да се открие песента за Райна Княгиня.
"Това, че Ботев е "препет", (термин, който се използва в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо изненадващо, защото от мига, в който е създаден т. нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите, като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците "Български народни песни" и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език", обяснява проф. Кочева.
Според езиковеда можем да очакваме какво ли не в контекста на все по-голямата неотстъпчивост да се разговоря по историческите факти.
"След известно затишие, отново се връщаме много назад, за да разберем, че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са създали древномакедонската азбука", обяви тя.
"Нашата книга от БАН е 60 страници, за да може лесно да се чете. В Македония в спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Целта е да се покаже континуитет на македонския език във времето и пространството, т.е. че е започнал от 9 век", разказва през БНТ проф. Кочва.
"Имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български книжовен език. Не става дума за диалект, а за стилизиране и регионализиране на езика.", добавя тя.
