Филмите на 2025-а, които ни впечатлиха

Снимка: Alexandra Films/FFb/Netflix

Обзорът от големите и не толкова големите екрани - вижте го тук:

Снимка: WBD

“Битка след битка”

Заставаме зад този филм, защото той потвърждава нещо, което критиката отдавна знае – Пол Томас Андерсън остава сред малцината американски режисьори, способни да превърнат хаоса в смисъл. “Битка след битка” е стегнат и въздействащ разказ, който не опростява нито политическите, нито личните конфликти. Филмът е пълен със звездни изпълнения, но това, което ни допадна най-много, е на Шон Пен. Трудно е да го забравиш, щом веднъж го видиш като расистки настроен военен.

Снимка: Netflix

„Франкенщайн“

Филмът не е поредната адаптация по книга, а до голяма степен авторски прочит от страна на Гийермо дел Торо. Освен страхотна история и изпълнения, “Франкенщайн” предоставя и визуално изживяване чрез красивите костюми, грим и кинематография. Вероятно ще харесате и че фокусът на историята е изместен от ужаса на изоставянето към спектъра на отговорността, ако не сте ревностни последователи на Мери Шели.

Снимка: Sony Pictures

“Нюрнберг”

Включихме „Нюрнберг“, защото той разбира, че историческото кино не е длъжно да крещи, за да бъде опустошително. Силата на филма е в това, че представя справедливостта като крехка човешка конструкция, а не като морална даденост. А Ръсел Кроу в главната роля за пореден път ни зашемети с играта си.

Снимка: FFB

„Машина за разбиване“

Заслужава си да гледате филма, защото макар и да представя насилие, то не се третира като зрелище. Агресията е разгледана от психологическата ѝ страна - като реакция на натрупани болка, зависимости и желание за саморазрушение. В „Машина за разбиване“ за първи път виждаме Дуейн Джонсън-Скалата в роля, която вече може да уважаваме. И за нашия екип това е доказателство, че дори най-комерсиалните звезди могат да изненадват.

Снимка: FFB

„Бугония“

„Бугония“ не е филм, който носи чувство за комфорт, и затова не е най-подходящото заглавие за празниците. Но е филм, който е уловил параноята на настоящето и го е представил по абсурден и забавен начин. За пореден път Ема Стоун и Йоргос Лантимос ни доказват, че са перфектен тандем, макар и общото им творчество да не привлича тълпи от публика.

Снимка: Alexandra Films

„Оръжия“

„Оръжия“ е различният филм на ужасите, който тази година се появи на големите екрани. И ако се разделите с предварителните си очаквания за това какво трябва да представлява един хорър, може и да ви хареса. Във филма липсват шоковите ефекти. Вместо това създава представата, че ужасът невинаги идва от чудовища, а от колективното отричане на даден проблем.

Снимка: Netflix

Jay Kelly

Филмът ни спечели с нежността си – качество, което не се очаква от история за падението на холивудска звезда. Тук няма извънреден драматизъм, няма ги обичайните злоупотреби с алкохола и наркотиците. В центъра на събитията е известен актьор, който подобно много свои връстници, изпада в личностна криза и започва да се съмнява в житейските си решения.

Снимка: FFB

“Аватар: Огън и пепел”

За трети път "Аватар" на Джеймс Камерън се превърна в киносъбитието на годината. Впечатляваща визия, впечатляващи екшън сцени и нови интересни герои присъстват и в тази част на поредицата. От сценария има още какво да се желае, но все пак заглавието притежава достатъчно плюсове, за да ви привлече към кинозалата.

Не ни е приятно да го признаем, но 2025-а не беше година, в която киното да ни развълнува така, както го направиха телевизионните сериали.

Докато екранът у дома продължи да предлага смели и разговорообразуващи истории, филмите като че ли останаха по-тихи, по-малки и странно предпазливи.

Липсваха големите продукции, които да превърнат гледането в събитие и да съберат всички в салона по едно и също време.

Вместо това годината мина под знака на по-интимни, авторски разкази - немалка част от които дебютираха директно в стрийминг платформите, а не в киносалоните. Това не направи филмите по-лоши, но промени начина, по който ги преживяхме.

Може и да не сме последната инстанция, която да отсъжда дали една година е "добра" за киното, но усещането за търсене на посока трудно може да бъде пренебрегнато.

Въпреки това открихме филми, които ни останаха в съзнанието. Това са заглавията, които бихме препоръчали да гледате - ако вече не сте го направили. Вижте ги в галерията.