Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Несигурна перспектива за България в управлението на COVID-кризата

Регионалната бизнес платформа SeeNews изследва как коронавирусът се отразява върху здравните системи и икономиките на страните от Югоизточна Европа Снимка: БГНЕС
Регионалната бизнес платформа SeeNews изследва как коронавирусът се отразява върху здравните системи и икономиките на страните от Югоизточна Европа

Седем държави от Югоизточна Европа биха могли да успеят догодина да се върнат към предпандемичните показатели на брутен вътрешен продукт от преди епидемията. За Румъния, Хърватия, Словения и Хърватия се предполага, че няма да успеят.

Що се касае до България, тя заедно с Босна и Херцеговина, е сред седемте, за които по-скоро се очаква да върнат нивата на БВП, но перспективите в двете страни са несигурни. Причината за несигурността по отношение на България е, че страната ни не е толкова зависима от туризма, но заедно с транспорта и търговията той формира голяма част от брутната добавена стойност, обяснява пред БНР Лилия Горанова от SeeNews.

Регионалната бизнес платформа е направила изследване как COVID-19 се отразява върху здравните системи и икономиките на страните от Югоизточна Европа и как изглеждат перспективите за възстановяване. Изследването покрива месеците от началото на рестриктивните мерки в средата на март до средата на юни. Планира се обновяване на проучването след летния период, а финални данни ще бъдат изнесени най-рано през ноември.

Все още няма данни за брутния вътрешен продукт за втората четвъртина, но към момента спадът в индустриалното производство изглежда по-малък от очаквания, отбеляза Горанова. Предстои да се обобщи и ефектът на кризата върху туризма, който е особено важен за региона.

По думите на експерта още един фактор, който влияе негативно на страната ни, е зависимостта от износа. Тя смята, че ако имаме ново затваряне на икономиките, "това би могло да ни се отрази много тежко".

Иначе по показателя "наличие на болнични легла за лечение на COVID-19" страната ни се подрежда сред добре справящите се. В региона обаче се нареждаме на четвърто място по наличие на здравни работници, които да обслужват тези легла. Ако направим сравнение с Европейския съюз, отиваме още по-назад, изтъква Лилия Горанова.

Двете са държавите отличнички в контрола над новозаразените - Хърватия и Словения. Те са и двете с най-висок брой здравни работници на 100 хиляди души.

"Дали ще отложим възстановяването за 2022 г. - не ми се вярва. Поне не в по-голямата част от страните в региона. Дали обаче то ще бъде, както в началото на кризата се надявахме, V-образно възстановяване - това също изглежда все повече под въпрос", обобщи ситуацията за региона Лилия Горанова.

Най-четените