Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Отбелязваме 148 години от обесването на Васил Левски

Апостолът на българската свобода е обесен край София на 18 февруари 1873 г.
Апостолът на българската свобода е обесен край София на 18 февруари 1873 г.

Днес отбелязваме 148 години от обесването на Апостола на българската свобода - Васил Левски. На 18 февруари 1873 г., след като преди това е бил арестуван при Къкринското ханче, българският революционер е обесен в покрайнините на София.

Левски е лидер на Вътрешната революционна организация, идеолог на това, което по-късно ще се превърне в Априлското въстание, способен организатор и човек, който действително иска да види България като свободна и независима държава.

Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Апостола, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.

Първоначалният път пред него е този на религията, като през 1858 г. се замонашва, приемайки монашеското име Игнатий. Година по-късно става дякон. Въпреки това обаче той е запленен от идеите за революция и освобождение на България, проповядвани от Георги Сава Раковски и през 1862 г. напуска манастира, за да постъпи в Първа българска легия в Сърбия.

Именно това е периодът и който му носи прякора Левски, като според една от теориите за това е, че революционерът успява да прескочи голям и широк трап - успех, който другарите му приемат като "лъвски" скок.

Според други прякорът идва от постоянните прояви на младежа на храброст и смелост.

След разпускането на Първа българска легия Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, но за кратко. От 1864 до 1866 г. Кунчев е учител в село Войнягово, като обаче това не пречи на революционната му дейност. Тайно от учителския занаят той започва организацията на патриотични дружини, с които да бъде подготвено бъдещото въстание.

През 1867 г. Левски се завръща към четничеството, постъпвайки като знаменосец в четата на Панайот Хитов. През следващата година се прехвърля в Сърбия, където се включва във Втора българска легия. Тогава е заловен от сърбите и затворен в Зайчар, а неуспехите на тази тактика го водят до идеята, че революционната дейност трябва да бъде прехвърлена на българска земя.

Левски смята, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. Така през 1868 г. той започва обиколки из страната, събирайки съмишленици и изграждайки тайни структури от името на Българския централен революционен комитет (БРЦК).

На практика Левски действа като таен агент на територията на Османската империя, подготвяйки голямо, освободително въстание. До 1872 г. той прави няколко обиколки на българските земи, създавайки местни клонове на революционния комитет в села и градове.

В края на април 1872 г. е първото Общо събрание на Българския революционен комитет.

След усилена революционна дейност на територията на цяла България на 27 декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче. Отведен е на разпит в Търново, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.

Замисълът за освобождаването му, организиран от Атанас Узунов, за съжаление не успява и на 18 февруари 1873 г. смъртната му присъда, потвърдена лично от султан Абдул Азис, е изпълнена чрез обесване.

Левски е обесен на 6 февруари по стар стил или 18 февруари по нов стил. Възпоменанията в името на Апостола на свободата ще продължат и на 19 февруари в цялата страна.

Смъртта на Апостола хвърля революционното движение у нас в дълбока скръб. Три години след това по българските земи избухва Априлското въстание, организирано през революционните комитети, създадени от Васил Левски. 

Най-четените