Служебното правителство взе решението временно да забрани вноса на зърно от Украйна, за да подпомогне така недоволните родни производители.
Забраната предизвиква различни реакции, особено по отношение на слънчогледа и производството на олио.
Илия Проданов, председател на Съюза на зърнопроизводителите, определя забраната като "най-разумното, което можеше да се случи в този момент". Пред bTV той дава пример с това, че Полша, Унгария и Словакия също са взели подобно решение.
По думите му 3/4 от слънчогледа от нас е внос. Проданов отбелязва, че макар в България да не е влязло голямо количество пшеница от Украйна, европейският пазар, от който страната ни е част, е "наводнен" с такава.
Икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество" коментира, че вносът на пшеница от Украйна е "пренебрежително малък" - едва 0,3% от българското производство. Според Ангелов такъв внос не пречи на производителите у нас и не може да влияе на цената.
Икономистът твърди, че в момента пшеница стои по складовете, защото производителите се надявали на свръхпечалба.
Според Ангелов при слънчогледа проблем е, че не се произвежда достатъчно такъв у нас при наличие на множество български предприятия, произвеждащи олио и изнасящи за пазари по света.
На тази позиция е и Цветелина Пенева, финансов директор на рафинерия за слънчогледово олио. Също пред bTV тя посочва, че страната ни не може да осигури необходимите ресурси, необходими на преработвателната индустрия.
"Ние сме зависими от този внос - дали ще дойде от Украйна, или от други пазари", обяснява Пенева, но все пак посочва, че не очаква повишение на цената заради забраната за внос от Украйна.
Илия Проданов от Съюза на зърнопроизводителите коментира, че в складовете в страната има до 1,2 млн. тона слънчоглед, а месечните нужди на всички производители на олио са за около 300 хиляди тона.
"До нова реколта остават 4 месеца. Т.е. ако в момента спрем вноса и без да броим запасите, които те имат по складовете за 30-40 дни, ние имаме предостатъчно слънчоглед до новата реколта", обясни Проданов.
