Едва 9 на 100 от младежите познават добре финансовите термини, а масово заложната къща е най-известната финансова институция сред учениците в гимназията. Това показа проучване, проведено миналата година. В опит да се преборят с този проблем от Visa започват кампания за повишаване на финансовата грамотност в училище.
Целта е младежите да се научат по-добре да управляват финансите си.
Така въпроси от типа на това "Ако вложа стоте си лева в банка при лихва от 5 процента, колко лева ще имам след година?" биха получили лесен отговор.
Образователната програма „Нашите пари" започва в 10 училища в различни градове в страната, като в тях ще се провеждат часове по финансова грамотност именно сред учениците от 9 до 11 клас.
Часовете ще се водят по специално създадени за целта учебник и учебна тетрадка.
Материалът е разделен в 17 урока и покрива ключови финансови теми като икономика, финансови термини, лични финанси, изготвяне на бюджет, депозити, кредити, инвестиции и др.
Към момента уроците ще бъдат преподавани в часа на класа или като допълнителни часове, а темите се определят от съответното училище. Един от въпросите, които на този етап предизвикват засилен интерес, е този за заложните къщи и бързите кредити.
Освен уроците на живо, ще бъдат предоставени и онлайн уроци, с които по-лесно да се обяснява материята. Те са подготвени от Дарин Маджаров и сайта ucha.se, в който учебното съдържание се предава по забавен начин чрез кратки видеа. По време на пресконференция за представяне на проекта Дарин Маджаров посочи, че уроците са разказани на езика на учениците през историите, които им се случват всекидневно.
Зад успеха на проекта обединяват усилията си Visa и български банки.
Проучването, поръчано от Visa през 2016 година, показа, че учениците имат недостатъчни познания по различни практически въпроси във финансовата сфера. По-голямата част от тях обаче (84%) са позитивно настроени към идеята за повишаване на финансовата им грамотност.
Учебните материали към образователната програма са отпечатани от издателство "Просвета", а автор е Красимира Толина - училищен преподавател и обучител на учители по икономически предмети. Тя разказва, че в училище често няма възможност да стигне до темата за личните финанси, водейки се от утвърдените учебни програми. Надява се, че с учебника може да бъде максимално полезна на учениците.
Учебната тетрадка е пълна с примери и упражнения, които да помогнат на всеки да обогати знанията си. Оказва се, че в различни общини към програмата „Нашите пари"има интерес и от хора в по-зряла възраст.
>Правилното име на посочената логическа грешка е "Позоваване на грешен авторитет" ХАХАХАХАХА! Това е жестоко. Впечатляващо е как с две твои думи успяваш да разкриеш висините на глупостта ти така, както никой друг не може. Логическата грешка е позоваване на авторитет: https://en.wikipedia.org/wiki/Argument_from_authority Грешка е, защото това, че някой си бил казал нещо си, няма абсолютно никакви последствия за истинността на твърдението. Често срещано е, защото малоумни хора (гледам теб, 7) имат силна склонност да си въобразяват, че ако цитираният човек е важен, известен, богат, признат, учен или какъвто и да било друг (тоест, авторитет), то горното наблюдение не се важи. А то, естествено, важи. За теб, обаче, грешката е "позоваване на грешен авторитет," което прекрасно илюстрира именно гореописаната глупост - явно според теб да цитираш авторитет е напълно ОК, стига да е "правилния" авторитет, само грешния не може да се цитира. Точно това е вида мислене, което поражда логическата грешка "позоваване на авторитет". Ама точно. Е, честно, както сам си го набута току-що никой друг не може.
Деоуин Неубедителни увъртания, драги ми Део...жалко за капацитета Ви.
>Неубедителни увъртания Отлична аргументация, и то в един единствен ред. Впечатляващо.
Нали? Знаех си...
Прасчо, засрамих се! Явно, когато нещо е написано от някого и ти дадеш линк към него, то това вече съвсем не е "позоваване на авторитет". То е написано, т.е. престава да е нечие субективно мнение. Тъй като съм доста бос в английския (и не само), би ли ми превел една част от текста към който си ме насочил? "...such as when an authority is cited on a topic outside their area of expertise or when the authority cited is not a true expert" Чакам превода, благодаря предварително!
>Явно, когато нещо е написано от някого и ти дадеш линк към него, то това вече съвсем не е "позоваване на авторитет Сламен човек. Не, не е, нито съм казал, че е. Когато го даваш в контекста на това, че понеже е казано от определено авторитет, то е вярно, валидно, правилно и прочие. Ето ти пример - "Матей казва, че трябва да правим това и онова" казано като "Матей, бидейки библейски херой, е авторитет, чието мнение за морално поведение трябва да се приема безкритично" е пример за позоваване на авторитет. Друг пример, който е близък до теб: "Пол Кругман е взел Нобелова за икономическа теория, която Тръмп следва, следователно политиката на Тръмп е правилна" е друг пример за позоваване на авторитет. В случая, допълнително доста забавна е бруталната ирония на това да се позоваваш на авторитета на Кругман за да защитаваш Тръмп, след като Кругман пише op-ed след op-ed в NYT срещу Тръмп (последният такъв от днес: https://goo.gl/LTaZql). Предполагам не четеш NYT. Не ти и трябва - не ти пасва на confirmation bias-а, че авторитетът на Кругман може да се използва за да оправдае Тръмп. Относно разбираемото ти объркване за дефиницията на позоваване на авторитет, погледни какво казва Сейгън в същата тази кратка уики страница: "Authorities must prove their contentions like everybody else." Тоест, това, че някой е експерт, не означава автоматично, че мнението му е вярно. С прости думи, експертността на изказващия няма необходимо отношение към валидността на твърдението.
Това, че някой твърди нещо, не го прави автоматично истина. Така е. Ако притежаваш достатъчно експертиза по даден въпрос би могъл да опровергаеш всеки, даже и да е всеобщо признат авторитет, особено ако го правиш пред некомпетентна публика. Дори не е необходимо да си прав Но ние хората, в живота си непрекъснато се позоваваме на авторитети. Целият процес на обучение е именно това. След това, в области, в които не ставаме експерти (а дори и тогава), продължаваме да го правим. Тъй като няма човек притежаваш експертиза по всеки един въпрос, то всекидневно се позоваваме на авторитети, цитираме чужди опити и изследвания (учените постоянно го правят, не ли?). Така че, да, позоваването на авторитет не е достатъчно силен аргумент, ако имаш факти опровергаващи мнението му. В противен случай обаче, спокойно можеш да се позовеш на някой експерт в спорната област. И това не е грешка. Малко линкове и от мен: http://onegoodmove.org/fallacy/aa.htm ; http://rhetoric.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9-%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-ad-auctor П.П. Чакам си превода от твоя линк, за да схвана по-добре написаното.
Тъй като вторият линк води към доста дълъг текст, то ще ти цитирам малко: "Отношението към авторитета е централен епистемологичен и етически проблем на практика във всяка изградена култура. Самият механизъм на човешкото познание е базиран на авторитета. Ние учим това, което предните поколения ни предават, и степенуваме сами авторитетите в живота ни, така че, поне по презумпция, да можем да бъдем ефективни в него. Без систематизация на опита на поколенията науката в съвременното разбиране не би била възможна. Ето защо борбата срещу един авторитет е в повечето случаи е борба чрез друг, защото те са феномени от един порядък, а лаикът поначало не може да противопостави валидни аргументи на експерта, както и неразумният – на разумния. Оборването на авторитета може да се случи само когато дилемата е разрешима на ниво AdRem (т.е. с неоспорими фактологични аргументи) и няма нужда от подкрепата на етоса. Когато се атакува един авторитет, най-често става дума за замяна на остарелия и нефункциониращ ефективно с нов, който пък често е забравен стар, изправящ едно „отклонение”, сочейки истинската основа на познанието. Ето защо, при внимателно вглеждане, рядко може да се говори за цялостно отхвърляне на авторитета като такъв дори това да е, което се заявява открито. Друг вариант за борба с даден авторитет е неговото претълкуване или промяната на съотношението между него и останалите източници на познанието. В този смисъл всички културни модели се оттласкват от образците на предхождащите ги, дори да са непримирими противници на лъжливия (или неправилно интерпретирания) авторитет на предшествениците им."
какво казва Сейгън в същата тази кратка уики страница: "Authorities must prove their contentions like everybody else." Тоест, това, че някой е експерт, не означава автоматично, че мнението му е вярно. С прости думи, експертността на изказващия няма необходимо отношение към валидността на твърдението. В такъв случай би следвало: 1/ Че на Сейгън също не може да се позоваваме, защото неговото ескпертно мнение също не е задължително валидизиращо твърдението му, тъй като не е доказано Следователно: също толкова възможно е да е вярно и обратното на неговото твърдение- авторитетите да не трябва да доказват своите твърдения именно защото са авторитети Но дори и да приемме "на вяра" неговото твърдение"- кой би потвърдил, че едно мнение е доказано да е вярно, след като не можем да вярваме на твърдението му, ако е експерт, а ако е лаик- дори още по-малко, понеже едва ли би разбирал в задоволителна степен същината на материята, подложена на дискусия? Откъдето следва: 2/ Че нямаме общовалиден критерий за потвърждаване валидността на едно твърдение Добре дошъл, хаос! Осъдените на невалидиризуеми теоретични терзания те поздравяват...
ПП Освен да разчитаме на сетивата си като краен валидизиращ инструмент. Но те не са еднакво развити у всички- това, че някой не чува означава ли, че оркестърът не свири симфония на Бетовен?
А, да! Доста иронично е също така да се позоваваш на казаното от Сейгън, опитвайки се да ми докажеш, че е грешка да се позоваваш на нечие мнение.
>Но ние хората, в живота си непрекъснато се позоваваме на авторитети Това и казах. Това, че много хорат го използват, съвсем не прави позоваването на авторитет по-малко некоректно като вид аргумент. Просто показва, че много хора са доста глупави. >Целият процес на обучение е именно това Може би твоето обучение (предполагам военно?) е било да те научат да се позоваваш на авторитети и да им се доверяваш безпрекословно. Сериозното научно образование, каквото от друга страна пък съм получил аз, ме е научило да гледам критично на всяко твърдение и да изисквам аргументи абсолютно независимо от това дали изказващият твърдението е Нобелов лауреат или 5-годишно хлапе със синдром на Даун. Не, това изобщо не означава, че не осъзнавам различното априорно вероятностно разпределение на нещата, които биха могли да кажат. Нито пък означава, че взимам априорното ми знание относно това разпределение за сигурно. Засега няма да навлизам допълнително във вероятности на Бейс, най-малкото защото силно ме съмнява, че си запознат с областта. Ако си, мога да говоря и доста по-конкретно с подходящата терминология от там. Знам отлично, че 1 се пада по-вероятно със зар със 6 страни, отколкото със зар с 20 страни, но това не означава, че ако хвърля 6-странен зар няма дори да погледна какво се е паднало и ще реша, че не може да не е 1. Може да не е, независимо от априорното вероятностно разпределение. От друга страна, ти си този, който практически не намира за необходимо да извърши наблюдението, защото робуваш на черно-бялото виждане "ако е доказан авторитет, значи не греши; ако не е - значи греши". Както сам си каза, теб така са те научили.
7, понеже ти не четеш моите по-дълги от ред постове и ми отговаряш едноредново, така ще постъпвам и аз отсега.
>Доста иронично е също така да се позоваваш на казаното от Сейгън, опитвайки се да ми докажеш, че е грешка да се позоваваш на нечие мнение. Би било, ако бях се позовал на авторитета на Сейгън за верността на някакво твърдение. Не правя нищо такова. Цитирам го единствено като добре формулирал очевидното иначе следствие от дефиницията на позоваване на авторитет, за което говоря през цялото време, но за теб явно е твърде трудно да разбереш. Надявах се, че описано кратко би ти помогнало да го схванеш. Доволно предвидимо, надеждите ми се оказаха напразни.
Всъщност с теб е безсмислено да се спори. Тактиката ти е една и съща всеки път и както не веднъж съм ти казвал, постъпваш като жена ми - тезите, които не ти изнасят, все едно не си ги чул или прочел и не им отговаряш. За сметка на това слагаш думи в устата на опонента, лесно ги оборваш и правиш дълбокомислени изводи, като използваш множество епитети, с цел опонентът да се подведе по обидите. Плитко! Свикнал съм на подобно поведение и в един момент спирам да му обръщам внимание. Тъй че - баста! П.П. Вместо да вадиш доводи от някъде отзад си, защо продължаваш да не превеждаш на български това, което взех от цитирания от теб линк? Не знаеш английски?