Най-голямото търговско споразумение в историята се кове от две години в Брюксел и Вашингтон, но липсата на цялостен документ и спорадичните медийни течове създават усещането за нещо като заговор в полза на големите корпорации. И едновременно с това тикат темата много извън дневния ред на обществото. А тя засяга България съвсем пряко.
Липсата на информация ще се запълни много бързо, след като е готов окончателният текст на т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (TTIP) - очакванията са това да се случи в следващите месеци.
Тогава документът ще стане публичен и тепърва ще започне големият европейски разговор „за и „против".
Докато едни очакват нетърпеливо появата на най-голяма зона за свободна търговия в света, с хиляди нови работни места, нулеви мита и по-малко бюрокрация, други предричат завладяване на Стария континент от капиталистическите гиганти отвъд Атлантика и снишаване на евростандартите за качество, например заради ГМО.
„Европейският парламент се явява решаващото звено, което ще приеме или отхвърли споразумението. След АСТА никой няма съмнение, че Европейският парламент може да казва „Не", коментира европейският депутат Светослав Малинов, който организира дебат по темата и обеща втори след местните избори.
Според него е престъпление, ако двете най-големи икономически общности в света не се договорят за улесняване на търговията между тях.
Процесът обаче не е нито лесен, нито бърз, защото се изисква TTIP да премине през три законодателни рамки - на ЕС, на страните-членки и на САЩ.
Настъпателната Унгария на Виктор Орбан вече обяви, че няма да подкрепи споразумението, въпреки малко известните детайли от него. В края на март Народното събрание отказа да дискутира темата по предложение на БСП, които искаха TTIP да бъде заложено в частта за ЕС от годишната рамка за работа на депутатите, за да има силна национална позиция.
Тогава ГЕРБ обясни, че това е резонно да се случи, след като текстът на иначе огромния документ бъде финализиран от преговорния екип на комисаря по търговията Сесилия Малмстрьом и американските й партньори.
Светослав Малинов запази резервирано отношение към договора и обеща да препрати всички въпроси към ЕК
Георг Тупарев от партия „Зелените" коментира, че TTIP прави огромна услуга на определени гиганти в американския бизнес, но според него проблемът със споразумението е най-вече културен - сблъсък между нисковъгледорната икономика на 21 век и икономиката на 20 век с изразходване на много ресурси, които биха загубили от високите европейски стандарти.
Затова, според него, компании като Google и Apple нямат интерес от TTIP, за разлика от „Шеврон", „Монсанто" и други компании, чиято цел е да удължат жизнения цикъл на продуктите, които произвеждат.
Наскоро допитване показа, че 64 на сто от българите подкрепят забуленото в мистерия споразумение, без изобщо да знаят за какво става въпрос, изтъкна още той.
България би спечелила пари
С въвеждането на TTIP износът на България за САЩ значително ще се облекчи, обобщи Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Тя цитира данни, с които развенча митовете, че страната изнася евтини продукти отвъд Атлантика.
За последните пет години износът на български стоки към САЩ расте със 60 процента, като това са предимно машини, електронно оборудване, минерални масла, мед, лекарства. В сектора на услугите безспорен лидер е IT - индустрията (41 на сто), като само приходите от нея възлизат на 121 милиона долара. Челната тройка допълват пътуванията в САЩ и аутсорсинга.
Така през 2013-та г. износът на България за САЩ възлиза на 600 милиона лева, а средният годишен ръст е с темпове от порядъка на 15 на сто.
Десислава Николова изтъкна, че основната част от българския износ за САЩ е от висококонкурентни продукти. Високите мита обикновено се прилагат за нискоконкурентни продукти - сирене - 20%, чорапи - 16%. Единственото изключение е необработеният тютюн, който се облага с 45% мито, но въпреки това се изнася за САЩ.
Преди дни ЕС пусна официална брошура с 10-те мита за TTIP
Там е записано, че на Стария континент няма да се внасят телешко с хормони, ГМО-храни, месо от клонирани животни и т.н., тъй като въведените критерии за безопасност за храните не подлежат на договаряне изобщо.
Другият спорен момент е т.нар. арбитраж или възможността корпорациите директно да съдят национални държави, ако сметнат, че правата им са нарушени. В такъв случай казусът ще се гледа от панел от международни експерти, но без решението да задължава правителствата да променят каквито и да е закони.
Спорът "за" и "против" тепърва ще става все по-горещ, защото според официалните срокове преговорите между ЕС и САЩ трябва да приключат през 2015-та година.
