Бременни, на ръба...

На пръв поглед добра новина ни накара да се замислим какво изпитание е да си бременна в България. Не става въпрос за мелодраматичното соцмрънкане, че никой не ти отстъпвал място в трамвая (а и всяка бременна знае, че седенето е най-неудобното нещо) или пък, че работодателите гледат на бременните като на прокажени (като изключим ирониите на физиологията, от теб зависи до каква степен ще си позволиш да скатаваш, оправдавайки се с един корем напред).

А за това, че докато у нас започва първото практическо обучение по професията дула (придружителка, която подкрепя жената по време на раждането, за да мине естествено и по-бързо), майчинските форуми са пълни с остатъчни писъци заради възникнали проблеми (административни и всякакви) по време на бременността или раждането.

Ако самата ти не си се сблъсквала, със сигурност имаш приятелка, която по-скоро е била "юркана" отколкото съветвана как да роди. Практиката у нас не търпи лекарите и акушерите да се вслушват в бъдещите майки - раждането извън т.нар. VIP отделения в частни или престижни клиники е на конвейер, като, докато трае процеса, доста лекари издават заповеди с пагонен тон, карайки се на "разглезените" родилки.

Тая мъка обаче започва далеч преди финала в деветия месец. За какво ни е да прекопираме западните модели отгоре надолу, образовайки дули, които мило ще предлагат на раждащите не само физическа, но и емоционална подкрепа, като по време на бременността често липсва елементарна здравна подкрепа от страна на конкретните институции.

Съвсем наскоро се оказа, че лекари от Пловдив масово отказват направления на бременни жени за задължителните месечни изследвания, като някои ги препращат директно към частни лаборатории - дори за задължителната кръвна картина в края на третия месец (която в частните клиники струва около 60 лв.).

От НЗОК казаха, че не само, че това е незаконно и няма намаление на направленията за безплатните прегледи на бременни (с каквото се оправдаха лекари в Пловдив), ами че и докторите нямат право да отказват да ги преглеждат - дори и да не са здравноосигурени.

Лошото е, че темата за изнудванията и скъпоплатените раждания се изтърка - без въобще да бъде решена. Така че на фона на корупцията и невниманието в родилните отделения (и въобще болниците) и сумата, която трябва да отделиш, за да се окажеш здрава и доволна майка със здраво бебе, допълнителното заплащане за акушер-робиня в лицето на дулата, звучи по-скоро иронично, отколкото модерно.

В днешно време, за да си достътчно уверена по време на бременноста си, можеш да разчиташ единствено на портфейла си - а ако той е "пълен" с минималната работна заплата - само на Господ.   

Не че сме против озападняването на всички аспекти на раждането. Колкото и безстрашна и иронична да си била, като опре медицинската ръкавица до корема, се чувстваш като хвърлена на произвола на съдбата. Но една добра фея до главата ти не е панацея, докато на всички други им липсва желание да гледат на раждащите с добронамерен професионализъм.

А предвид, че скоро не е имало данни за нарастване на раждаемостта, освен мъжът до теб, държавата също трябва да покаже, че иска детето ти. Докато й прощаваме, накрая ще се окаже, че сме по-нежни към нея, отколкото докато го приспиваме...