И захарният памук, както и пиарът и всякакви хитроумни средства за натиск и промиване на мозъчета, са измислени от американците.
В България по време на предизборната кампания се е продавал много захарен памук. Докладът на фондация "Медийна демокрация", наблюдавала 7 национални всекидневника през целия октомври, е установил няколко аксиоми:
Първо, преобладаващо присъствие в тези вестници има премиерът Бойко Борисов. По думите на доц. Орлин Спасов, "Борисов до голяма степен успя да измести смисъла на вота към самия себе си".
Второ, отношението на пресата към Борисов е устойчиво позитивно. Също и към спечелилия президентския пост Росен Плевнелиев. (Към Ивайло Калфин също е било позитивно, макар и не чак толкоз Плевнелиевско, а към Меглена Кунева е било негативно.)
Проучване на Асоциацията на европейските журналисти изведе други две:
Първо, половината от журналистите в България са били обект на политически натиск по време на предизборната кампания.
Второ, върху други 40% е имало икономически натиск. Едва 10% от журналистите у нас декларират, че не е имало никакъв натиск върху тях и върху медията, в която работят.
Очевидно горните две са в причинно-следствена връзка с долните две.
По време на предизборната кампания беше плащано за видимата политическа реклама, за скритата и за черен пиар, каза още доц. Спасов. Тоест, всичко за изборите по страниците е било платено - макар и без обозначение за читателите.
Но нека отново повторим - премиерът вече пита шефовете на големите медии дали властта ги натиска - и те му отговориха с "не". Това "не" явно има давност до края на мандата.
Може би трябва да прати есемеси и на журналистите? Но защо - захарният памук така се услажда.
Повечето журналисти са параноици - постоянно им се привиждат преследвачи. В други случаи откровено си измислят. А в трети пробутват за натиск реплика от сорта "Не е хубаво това, което пишеш" и айде, налагали им цензура. В крайна сметка пак си пускат материалчето. Тогава къде е цензурата? Просто си умират да се правят на герои. Като във вица за Тодор Живков: "Аз се криех, пък никой не ме търсеше".
Журналистите,политиците и футболистите на България имат само една, но скъпо платена мисия.Да разделят и да противопоставят населението на умиращата държава,за да опазят себе си.Пак като журналисти и политици. Само футболистите напускат играта,но стават почетни учени и политици.