Преди 10 години, когато се чудехме каква кола, телевизор или печка да си купим, звъняхме на съседа-инженер и се осланяхме на експертното му мнение. Днес повечето хора търсят в Google или питат във Facebook.
Но не всяка информация от интернет е вярна - особено когато не знаем кой стои зад нея. Медалът има и втора страна, която изпъкна след скандала Facebook-Cambridge Analytica.
Оказа се, че интернет гигантите не само използват нашите данни, за да ни пробутват реклами. Понякога информацията попада в ръцете на политически гурута, които си правят страхотен бизнес с нея.
Неслучайно Марк Зукърбърг се оказа най-търсеният човек в света тези дни - очакват го в американския Конгрес, привикаха го във Великобритания, искат да го изслушат в Европарламента. Става дума за милиони хора, които имат право да знаят кой и за какво е използвал личната им информация. Именно това е отговорността на компании като Facebook - да пазят личната информация на потребителите си.
Проблемът е, че в безкрайното поле на дигиталната реалност регулацията е по-скоро имагинерно понятие, особено в САЩ, а в Европейския съюз едва сега започват първите стъпки за създаването на правила.
От една страна става въпрос за опазването на личните данни, където компетентен комисар е Вера Юрова, но все пак тази информация е събрана чрез Facebook, чиято дейност е в ресора именно на българския еврокомисар Мария Габриел.
Европейската гордост на Бойко Борисов започна мандата си с много амбиции и аплодисменти, но най-вече с надеждата, че ресорът "дигитален пазар" е лесен и, макар и без блестяща експертиза в областта, Габриел няма да успее да обърка конците.
Интернет гигантите обаче се проявиха като постоянен източник на проблеми и скандали, а институциите повсеместно се оказаха неподготвени да реагират на случващото се.
Да вземем примера с фалшивите новини, които Габриел постави за свой приоритет, заръчан й лично от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Беше създадена специална работна група от утвърдени специалисти, които след дълго умуване излязоха с доклад от предложения, чието съдържание е общо взето пожелателни препоръки и как да напишем нов доклад на база на стария.
Разчита се на добрата воля на заинтересованите страни - т.е. медии, интернет платформи и граждани - да спазват определени принципи, които да предотвратят дезинформацията. Сред предложените мерки са още журналистически обучения и държавата да насърчава плурализма в медийната среда. Особено в България знаем, че подобни мероприятия не водят до ограмотяване на журналистите, а държавната помощ за медиите е синоним на контрол и зависимост. За справка - БНТ.
Със скандали като този с Facebook-Cambridge Analytics, а преди това и кризите, които последваха встъпването на Кристалина Георгива на поста комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, проличава едно - че често постовете, които считаме за маловажни, изведнъж могат да се окажат в центъра на събитията.
Може би неслучайно Политико твърди, че интернет и аудио-визуалните гиганти, както и компететентните представители в Европейската комисия не са ентусиазирани от работата на Габриел. Наближават и европейските избори през 2019 година, а никой няма интерес руските тролове и политическите инженери да разполагат с личните данни и нагласи на милиони европейци.
Ако вече не са си направили back-up на сигурно място.
