Светът, който избрахме да не си представим

Представете си свят без граници. Без рай, без ад, без воюващи помежду си религии и държави. Свят без алчност и глад, без силово налагане на влияние. Джон Ленън си го представи.

Музикантът се бори срещу войната на САЩ във Виетнам, срещу британското присъствие в Ирландия, срещу смъртното наказание, расизма, климатичните промени и т.н. Той е активист и вярва, че доброто по света в крайна сметка ще победи. И изразява всичките си тези виждания в Imagine.

Там той кара хората да си представят един утопичен свят, в който доброто е победило.

И днес, почти 50 години след написването на Imagine и 37 години от убийството на Джон Ленан, тази идея за свят без войни остава просто мечта.

Истината е, че ако погледнем в историята, реално в момента живеем в едно от най-мирните и спокойни времена, поне по отношение на броя жертви, които се дават. И все пак светът е раздиран от множество локални военни конфликти, политическо напрежение, ядрената програма на Северна Корея и т.н.

Международният скандал около американското признаване на Йерусалим като столица на Израел е най-добрият пример за това как светът в момента е радикално противоположен на идеите на Джон Ленън.

Защото какво имаме на практика - държавният лидер на един от глобалните геополитически играчи (САЩ) се намесва в локален конфликт, основан на политически и верски проблеми, изкарвайки ситуацията от крехкия й баланс изцяло в полза на една от двете страни (Израел), за да може до голяма степен да угоди на част от избирателите си (все пак той сам заяви, че изпълнява предизборно обещание).

Така на практика имаме конфликт за държавни граници между две различни религиозно и етнически страни, в който са се избивали, а вероятно и тепърва ще се избиват хора. И това е само една от многото ситуации.

От 2011 г. насам бушува гражданска война в Сирия, който стана една своеобразна световна война в с локален мащаб. В него смъртта си са намерили над 340 хил. души, голяма част от които цивилни. И по нищо не личи този конфликт скоро да приключи.

Ирак все още се възстановява след изтласкването на "Ислямска държава", но множеството милиции и частни армии на територията на страната определено не са знак за приближаваща стабилното в региона, особено на фона на продължаващото желание на кюрдите да имат своя държава.

А не са само тези държави. Само в региона на Близкия изток и Северна Африка военни сблъсъци има още в Йемен, Либия, Афганистан и т.н. Към тях можем да добавим и редица африкански държави, картелите в Южна Америка, зараждащото се напрежение в Централна Азия и както и терористични нападения, които се случват почти по цял свят.

Можем да погледнем дори към САЩ, където през 1971 г. Джон Ленън записва прословутата си песен. Обществото там не е било толкова разделено от времето на Гражданската война.

Покрай Шарлътсвил се видя, че малко трябва, за да се стигне до кръвопролития. А периодичните масови нападения с огнестрелни оръжия са вече нещо, което е по-скоро очаквано, отколкото шокиращо.

Същото, уви, може да да се каже и за терористичните атентати в Европа. Мигрантската вълна след 2013 г. разтърси до такава степен Стария континент, че започнаха да личат всички онези забравени, замаскирани и добре отлежали проблеми, за които се смяташе уж, че са изчезнали.

И така ако в началото на 90-те я е имало надеждата на Франсис Фукуяма, че е дошъл краят на историята, то днес дори самият той осъзнава колко наивно е било да се смята подобно нещо.

От гледната точка на днешния свят това изглежда дори толкова наивно, колкото мечтите на музиканта от Ливърпул.

Те ще си останат просто една хубава песен, която да ни мотивира да сме една идея по-добри, по-мили и по-справедливи към околните - поне около 8 декември, когато и без това си спомняме за Ленън.