Съд до дупка

Днес Върховният административен съд потвърди окончателно глоба от 300 000 лв., наложена от Комисията за защита на конкуренцията на „Проктър и Гембъл" за заблуждаваща реклама на праха за пране „Ариел".

Някъде в края на съобщението се мъдреше и напомнянето, че с влизането в сила на това решение всички български граждани и фирми, претърпели вреди от използването на неизпиращия реално петна (освен при специални условия) „Ариел", могат да подадат граждански искове.

С други думи, да съдят фирмата производител. И ако наистина имат такива вреди, едва ли има съд, който не би отсъдил обезщетение в тяхна полза.

Едва ли ще има много такива дела. Всъщност, ще съм изненадан, ако има дори и един заведен граждански иск.

Българинът няма култура да решава споровете си в съда. Няма и пари за това. Не си знае и правата, камо ли как да ги отстоява по съдебен път.

А жалко. Защото права има само този, който си ги отстоява. Нищо не пада даром от небето.

Пък не е като да не ни лъжат, грабят или да не ни нарушават правата - нон-стоп, ежедневно, постоянно.

Никой, примерно, няма право да ви иска да си оставите личната карта на входа на... на каквото и да било - частно предприятие, държавно учреждение, дори министерство, камо ли пък студентско общежитие (пак например).

Свикнахте ли вече да плащате за здраве навсякъде, където официално и неофициално ви искат това? Свикнахте. А в конституцията пише друго. Е, то в конституцията пише, ама...

Какво ама? Преди 3 години онкоболната Теодора Захариева стисна зъби и осъди  Министерството на здравеопазването, защото не е осигурило медикаменти за нейното лечение. Последваха и други дела на болни, които също бяха спечелени.

Колко пъти сте пукали гума или сте трошили нещо по колата си заради дупки на пътя? Като гледаме дупките, ясно е, че на мнозина им се е случвало. А колко пъти дадохте под съд общината за това?

Ама от КАТ пишат в протокола, че причина за ПТП-то е несъобразена скорост примерно, а не дупката на пътя.

Кой ви е казал, че не можете да възразите на КАТ? Като ви карат да подпишете протокола, напишете в него, че имате възражения и опишете какви. Извикайте двама приятели за свидетели, накарайте да се подпишат очевидци, ако има такива. С такива доказателства после в съда е далеч по-лесно. Защото вие може да не сте опитвали, но има десетки ядосани граждани, попаднали в ПТП и успешно осъдили съответната община заради дупката, предизвикала катастрофата.

Сключвате договор с мобилен оператор или купувате някаква стока в магазина, а там искат да ксерокопират личната ви карта. Ама откъде накъде?! Това са лични данни, които абсолютно не са им необходими. Откажете. Ама така не искат да ви продадат това, което искате? Съдете ги!

Възраженията са ясни: ама то не си струва разправиите за еди колко си лева, ама кой съм аз, че да променям света и прочие.

Не сте прави.

Парите ще си ги върнете, когато получите съдебно решение във ваша полза. За моралното удовлетворение да докажеш, че Давид може да победи Голиат пък дори няма да говоря. А всяко успешно дело срещу монополист или институция, издевателстващи над гражданите, ражда поне още 10 подобни след себе си. И всяко от тези 10 - по още 10. Ако съдът не може да принуди още при първото дело кривата страна да си промени практиката, то тя се принуждава сама да я промени, защото едно загубено дело е капка в морето, но 100 загубени дела са много, много пари и за най-големите и най-безочливите.

Държавата е анонимна по принцип. С малки изключения, не можете да я съдите. Но можете да съдите министерства, ведомства, агенции, служби, дори някои чиновници. Съдете ги до дупка - или до Страсбург. България е една от трите най-осъждани от гражданите си държави в международния съд в Страсбург. Представяте ли си колко криви и направо незаконни практики има в тази държава, след като тя е в тази позиция дори когато гражданите й нямат навика да я съдят?

Защо според вас съдът и у нас и в Страсбург постоянно присъжда обезщетения на разни престъпници за нарушени права? Ами защото са наистина нарушени. Защото престъпниците си ги знаят. И защото си ги търсят. До дупка - или до Страсбург.

Законите обаче не са създадени да защитават конкретно престъпниците. Те са създадени, за да пазят обикновените хора. Какво чакате тогава? Търсете си правата, вместо да мрънкате, че съдът бил корумпиран - и ще имате такива.

Повече дела - и един ден може би постепенно ще успеем да убедим институциите да не нарушават правата ни. Може би тогава наистина ще заживеем в онази държава, в която винаги ни се е искало.

Само че първо ще ни се наложи самите ние да си я създадем.