„И к'о смяташ да правиш сега, ш'е учиш ли, ш'е бачкаш ли?" Спомняте ли си култовото видео на Тутурутка, в което бащата, седнал на 90-арска софра с ракия, салатка и люти чушки, пита „сина майчин" какво мисли да прави с бъдещето си.
Това е въпросът, надвиснал над всички, на които този месец предстои да завършат средното си образование. Вариантите са два и те са ясни. Проблемът е, че след четири-пет години вариантът с ученето отпада и остава бачкането.
Колкото и хумористично да звучи скечът, отразява твърде реална обстановка. И ако погледнем статистиката на Евростат за броя на хората, които живеят при родителите си до 30-годишна възраст, картинката се изяснява.
В България около 60 хиляди младежи до 25-годишна възраст нито работят, нито учат, сочат данни на НСИ, цитирани в репортаж на Нова телевизия. И не просто това - мнозина от младите, стъпващи на интервю за първа работа, очакват стартова заплата около 1000-1200 лева.
Нереалистичните очаквания при средна за страната брутна месечна заплата от 990 лева не са изненада, особено когато родителите се стремят да осигурят висок стандарт на живот на децата си. Така се примиряват с компромиса да им готвят мусака и да им перат чаршафите 30 години, докато кътат всяка стотинка и си мечтаят да са пенсионери на Запад.
Децата впоследствие, превърнали се в млади хора, искат да продължат да поддържат осигурявания от родителите им стандарт на живот, но със собствени средства.
И тук идва голямата трудност - когато училището и университетът не са те подготвили, че парите не растат по дърветата, а родителите ти не са успели да те убедят в този факт. Излизаш на пазара на труда тотално неподготвен за онова, което се очаква от теб и онова, което ще получиш в замяна на труда си.
Няма какво да се лъжем. Българската бизнес среда е много далеч от перфектната откъм заплащане и условия на труд. Тя обаче е такава, каквато е и няма да се промени, ако бъдещите кадри изчакват в статус „безработен" мечтаното работно място да отвори обятията си за тях. А мечтаните работни места са притиснати от недостига на подготвени кадри.
Всяка работа, колкото и ниско да е платена, предлага незаменими опит и умения за справяне в реална среда, изпълняване на задачи и мобилизиране на силите в рамките на работното време. Независимо дали заплатата ще бъде 500 лева или 1500 лева, от служителя ще се изисква едно и също - да бъде на работа навреме, да се отнася отговорно към задачите си и да усвоява бързо знанията и уменията, които не му достигат. Ако не може да се справя с това, трудно ще получи каквато и да е заплата, още по-малко желаната.
Началните месеци от първата работа, независимо каква е тя, минават за сметка на работодателя, който инвестира в наетия време и усилия, за да го подготви за работния процес в реална среда. Стажовете тип „носене на кафе" отдавна са отживелица, защото бизнесът има нужда от качествени кадри и то такива, които могат бързо да влязат в ритъм. Високото заплащане идва много след това. И ако мнозина твърдят, че 1000 лева изобщо не е висока заплата, фактът, че е над средната за страната, говори друго - реалните заплати са по-ниски дори и за хора с дългогодишен опит. Тръгването с голямата кошница води до разочарование, а колкото и да обвиняваме държавата за безработицата, истината е, че справянето с проблема зависи от всеки.
Ако на 25 години не си подготвен да предлагаш качествен труд, на 30 все още може само да си мечтаеш за качествено заплащане.
Мако, имаш някакъв вопиющ комплекс - може би малко йога или по една малка гроздова вечер преди лягане ще помогнат поне да го забравиш за малко.
Дали да учиш, или да работиш за малко пари със средно - this is the question.Аз поне така разбрах.На времето (1993-та) когато завърших средно-специалното си образование (телекомуникации, 4-годишен техникум, в който, за разлика от сега се учеше много яко) държавата беше отишла вече у киреча.С пълното съдействие на червените бизнесмени с куфарчетата.Майка ми и баща ми тогава едва свързваха двата края да живеем, аз работех през лятото по строежите като общак, за да мога да си купя нещо като музикални албуми, и даже уокмен , защото нямаше кой да ми даде пари, освен да ме храни.Имах договор, получвавах стипендия от тогавашното СТТС и то не малка, и трябваше да ида да работя в съобщенията за минимум 5 години.Не ме искаха.Нашите ме питаха искам ли да уча висше, и аз си представих как те няма да могат да ме издържат и за висше, и отидох в казармата .В последствие работих няколко неща, които ми бяха хоби докато учех, и езимах добри пари за човек със средно.Минаха години и започна да се вижда, че бизнеса не иска да дава заплати на умеещи хора, а на хора с купени дипломи (познавам колкото си искате такива) дето не могат да различат на елекктронна схема кое какво е, даваха повече.Умеещите хора с дипломи, дето не са купени, избягаха от държавата. Записах висше.Миналата година, редовно вечерно.С цел да взема честно диплома, и понеже знам какво мога, да се опитам с дипломата да си повиша цената.И да остана в България, защото недостиг на специалисти има, но вече бизнеса се усети да иска и диплома и умения.Положението "учи мама, да не работиш" вече го няма. Ако всички, които си знаем уменията, дори по малките населени места, задружно покажем среден пръст на бизнеса, дето кара Q7-ци, но дава заплати по 400 лв, много бързо ще променим стандарта на заплащане, и 1500 лв ще е заплатата не неквалифицирания персонал.Та ще има и за неучилите, и за можещите, и то тук, в България.
Репост! Подобна статия вече четохме тук, при това съвсем наскоро. Кафето, ако нямате мат'рял, да ви пратя нещо и аз?
Га бех на 18 умирах да бачкам - да имам собствени доходи, да се докажа, да се развивам. След известно буксуване (всички помним, колко ялови бяха 90-те тъдява) настъпи едно, км, изстрелване, буквално, излизайки из широкия свят и всичко последвало - всичко, което научих и стана моя силна страна, всичката извършена работа, контакти, всичко което ме е обогатило... Много далеч от това нещо, което мнозинството дефинира като "работа".... Е, тази година аз се пенсионирах. За пенсионирането - така както аз си го разбирам - живота да е едно голямо удоволствие... И не както ги гледах навремето европейските пенсионери - с нови коли, висят по ресторанти и харчат сякаш утре ше издумкат. Съжалявах ги тия хора - сбръчкани, с нефункциониращи полови органи, сбутани в себе си егоисти... Съвсем не. Просто съвсем честно пред себе си осъзнах, че скам да видя Пном Пен, да ловя с инуити полярни зайци, да помогна на стартиращи млади хора да оформят правилното отношение към понятията работа, доход, свободно време, стойност... Затова съм на мнението, че в младите хора трябва страшно много да се инвестира, разбира се, в тези които го заслужават. А има много такива. Макар че като гледам, глобална е тенденцията на нищоправенето сред младите.