Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За оцеляването в токсична работна среда

Признаците, че е такава, и как да се справите Снимка: iStock
Признаците, че е такава, и как да се справите

Gen Z въведоха куп промени в начина, по който разбираме и назоваваме света. Тяхна е и голяма част от вината за злоупотребата с думата "токсичен" - изведнъж родителите, гаджетата, социалната и работната среда станаха токсични.

Но макар и малко да прекалиха, Gen Z-тата напипаха съвсем истински проблеми, за които си заслужава да се говори. Има безспорно гадни работни ситуации, без значение на кое поколение си представител. Пребиваването в тях е трудно и изисква придържане към предварително изготвена стратегия, каквато ви предлагам малко по-надолу.

Но преди да победиш врага, трябва да го разпознаеш, така че ето пет от най-честите признаци на токсичната работна среда:

1. Кофти колеги

Това са онези хора, с които прекарвате почти толкова време, колкото и със семейството си. Ако сте заобиколени от озлобени, склонни към клюкарстване, драматизиране и създаване на конфликти личности, които единствено със силата на своята неприятност могат да ви вгорчат сутрешното кафе, вие със сигурност вече сте открили, че мантрите за спокойствие и стабилност не работят безотказно. Намасте!

2. Лоша комуникация между членовете на екипа

Кой, какво и кога трябва да свърши е мъгляво понятие. Има огромна непредсказуемост, нямате представа дали сте загазили, или сте се справили добре, тъй като няма стабилни правила, от които да се ръководите. Сроковете се променят, изискванията към различните аспекти на работата следват някаква неясна логика, която на вас все ви убягва, но и не е ясно кого да попитате, та да ви се изясни.

3. Липса на мотивация

Прекрачвате вратата на офиса и сякаш пропадате в плаващи пясъци. Ако настроението може да бъде измерено с термометър, стойностите ще са отрицателни. На никого не му се занимава, погледите са вперени в часовника. Имайте предвид, че леността е крайно заразна и нищо чудно скоро вие да се хванете, че изучавате въртеливото движение на стрелката.

4. Неясни професионални перспективи

Израстване в средата просто няма. Някаква работа се изтиква, но усещане за развитие липсва - както личностно, така и финансово. Същите таблици в ексел ги въвеждахте и преди пет години и с яснота можете да си представите как ще изглеждат следващите пет на същото работно място.

5. Усещане, че работата ви залива

Задачите прииждат на нерегулярни вълни, кортизолът в тялото ви направо се е побъркал, а вие започвате да си мислите, че е нормално да вдигате кръвно на 30. Личните ви граници не са спазени, получавате работни задачи по всяко време на денонощието, звъненето на телефона ви докарва мини панически пристъпи.

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

Ако сте кимали тъжно на всяка или повечето от петте точки, със сигурност знаете от опит, че токсичната работна среда води до усещане за тотална липса на контрол. Не можете да промените обстоятелствата, но и не мислите, че можете да ги понесете.

През 1979-та година американският социолог Робърт Карасек разработва модел за измерване на стреса, който показва, че стресът на работното място зависи от баланса между изискванията и контрола.

Колкото психоемоционалните изисквания на извършената работа са по-ниски, толкова по-голяма е възможността за толериране на по-нисък контрол върху дейността. Когато обаче изискванията са високи, стресът се балансира като се увеличи контролът върху извършената дейност.

В противен случай се повишават рисковете от разболяването - както психично, така и физическо.

Важно е и усещането на възнаграденост - както материално, така и морално. Важно е да е удовлетворена вътрешната везна.

Оцеляването в токсична работна среда е екстремен спорт. Най-тежкото последствие е именно усещането за тотална загуба на контрол. Вътрешните ресурси са изчерпани, промяната изглежда невъзможна. Бърнаутът дебне зад ъгъла.

Какво помага?

Увеличаването на автономността би помогнало в онези случаи, в които има надежда. Научете се да поставяте по-ясно личните си граници. Дори и около вас да се разиграва цирк, никой не е казал, че и вие трябва да скачате през обръч.

Не се включвайте в начини на общуване, които силно противоречат на ценностната ви система.

Въведете ред в хаоса. Ако на работа няма правила, това е добра причина вие сами да си ги създадете. Нищо не пази психичното здраве така, както рутината и предвидимостта.

Защитавайте свободното си време - в обедната почивка и в извънработно време презареждайте батериите си, правете неща, които ви носят радост. Колегите ви не би трябвало да имат никакъв достъп до вас през това време. Не се свързвайте с тях през социални медии, по възможност напълно ги изключете от онлайн пространството си (далеч от фийда - далеч от сърцето).

Приоритизирайте развитието си - лично и професионално. Четете, усъвършенствайте се, вземайте максимално много от работата си.

В някои случаи обаче оцеляването в токсична работна среда се изразява именно в нейното напускане.

Тогава, когато положението е неспасяемо, е достатъчно голямо постижение да запазим собствените си разбирания за нормалност, да приемем несъответствието с работното ни място, да си съберем багажа, да си вземем уменията и приличните човешки качества, да загърбим зверилника и да си потърсим късмета другаде.

---

 

Най-четените