В нощта на втория тур на изборите една от основните теми в изказванията и на Бойко Борисов, и на Йорданка Фандъкова, та дори и на опонента им за София Борис Бонев, бяха изводите, които от ГЕРБ трябва да си направят след вота.
Партията е безспорен победител на тези избори. В следващите 4 години тя ще държи контрола върху 17 областни центъра, сред които и четирите най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас, най-голяма политическа сила е в общинските съвети на почти всички (без три) областни градове, контролира половината от районните кметства в София, всички районни кметства в Пловдив и Варна.
С други думи - доминацията е сериозна. И все пак идва ред за голямото "но".
Макар да е първа политическа сила, партията на Бойко Борисов губи около 100 хил. гласа в национален мащаб за листите си за общински съветници.
Губи 5 областни града (които е държала досега) срещу спечелен (условно) само един - Монтана, където на практика старият кмет беше преизбран, този път с подкрепата и на ГЕРБ. Освен това губи изборите в още 5 областни центъра, където и досега управляваше кмет от друга формация.
В София отливът от подкрепата за партията си личи и с просто око. Не само, че Йорданка Фандъкова трябваше да отиде на втори тур (за пръв път в кариерата си на кмет), но също така губи три места в Столичния общински съвет и цели 7 районни кметства ("Лозенец", "Слатина", "Панчарево", "Овча купел", "Триадица", "Изгрев", "Студентски"), които до този момент бяха под контрола на ГЕРБ.
Освен това партията не успя да спечели и в още пет района, които си останаха под контрола на други политически сили. Срещу тях спечелен за ГЕРБ е само район "Витоша", който в сегашния мандат беше управляван от човек на бившия Реформаторски блок.
Партийният лидер Бойко Борисов определи този процес като "връщане към нормалността", тъй като не било нормално ГЕРБ да контролира почти цялата страна. Той се обяви и за споделяне на отговорността на местата, където партията му е загубила - иначе казано, там вече друг "ще поема политическата отговорност".
В ГЕРБ обаче все пак ще трябва да погледнат резултатите и да си направят изводите. Борисов вече намекна за това, насочвайки вниманието към Благоевград и Ямбол, където партията губи.
Формацията безспорно има още от какво да се прочиства, а клиповете с песни и танци в неформална обстановка никога не са добър знак за онези, които се появяват в тях.
10 години хората на ГЕРБ печелят, постепенно губейки в реални резултати, но никой не се лъже, че в един момент (вероятно не особено далеч във времето) нещата все ще се обърнат, особено ако цялата тази вътрешна критика, която виждаме сега от Борисов, остане предимно на думи.
Промените в състава на тези местни избори действително са една от причините за отлив на гласове. Част от актива на ГЕРБ - хора с влияние и възможности, както и с възможности за злоупотреба с влияние, бяха изтеглени от предните редици и изпратени в запаса. И някои от тях действително работиха срещу доскорошната си формация (Ямбол, Хасково, Русе).
Цветанов може и да си е оставил заместници, които да ръководят предизборния щаб на партията, но самата му липса и контролът, който упражняваше именно върху такива сега бунтуващи се елементи, също няма как да не даде своето отражение.
Това обаче са вътрешните фактори, които костват гласове на управляващите. Истината е, че те съвсем реално можеха да изгубят изборите в София, както и на поне още няколко места, но по-слаби или просто по-специфични опоненти им позволиха да запазят контрол върху градовете.
Каквото и да говорим, за много хора в София Мая Манолова остава човекът, подкрепил Делян Пеевски за шеф на ДАНС, както и едно от остриетата на БСП, нищо че самата тя от няколко години вече не е част от партията.
Манолова се показа като енергичен кандидат, способен да говори с всякаква публика, но именно тези фактори попречиха на много хора да я припознаят като своя кандидат. За това свидетелстват и тези над 20 хил. гласа "Не подкрепям никого", които в една друга реалност можеха да обърнат резултата.
Нещата са прости - София е синя и за 30 години това не се е променило особено.
Какво би станало обаче след 4 години, ако евентуално тогава на преден план излезе кандидат от гражданското дясно като например новият кмет на район "Лозенец" Константин Павлов или на район "Средец" Трайчо Трайков?
Това е един от електоралните парадокси - сините избиратели може и да не излязат на втори тур да подкрепят Мая Манолова срещу Йорданка Фандъкова, но червените определено биха излезли, за да накажат ГЕРБ. (Разбира се, това е много диво спекулиране, което се базира на твърде много опции "ако", но все пак...)
А и не само - ако БСП реално не бяха толкова слаба опозиция, те щяха да вземат много повече - както от тези избори, така и от предишните, и от по-предишните.
Това е истина, която в ГЕРБ трябва да осъзнаят. Причината да са все още на върха, е, че за достатъчно хора те все още са по-малкото зло, а не защото представляват реално добро.
На партията й трябва реална промяна, а не просто поокастряне на някои "по-лоши" клонки. Да - неминуемо прочистване от морално неприемливи фигури. За тези 10 години видяхме достатъчно братовчеди и баджанаци, достатъчно суджукови афери и апартаментни драми.
Но това обновяване изисква действителна работа от страна на тази нова етична комисия на партията, по-модерен и отворен към хората начин на работа, по-малко партийно високомерие и това, което техните хора обещаваха цяла кампания - истинска работа.
Ако действително предстои нова икономическа криза, каквито прогнози вече има, много от общините ще трябва да се приготвят за бурята, която предстои.
