Изобретателността на българина няма конкуренция в световен мащаб, стане ли въпрос за икономия, заобикаляне на законови задължения или откровена престъпна дейност.
Нищо не може да спре техническия гений на българина, реши ли да импровизира в своя полза - като се започне от щайгите за пазене на паркомясто, мине се през "ледените" пепелници по баровете със забрана за пушене и се стигне до отбиването на данъци при продажба на имоти с фиктивни декларации.
Клинченето на битово ниво съвсем естествено прелива и в държавното управление.
Всеки опит за реформа в посока към повече публичност и граждански контрол се възприема като нищо по-различно от преврат или най-малкото - зловреден сценарий.
Едва когато дипломатичният тон премине в заплаха за санкции, системата приеме с отвращение външния натиск. Но го развива творчески.
Така например - достъпът до пълната информация от формално работещия Търговски регистър беше осакатен с изискване за специален цифров сертификат. Онази част от него, която е публично достъпна, може да доведе до отчаяние с функционалността си дори най-добронамерения и търпелив потребител.
Формално ЦИК даде възможност на всеки гражданин да направи проверка за злоупотреба с лични данни от политически партии. След скандалите около кражбата на ЕГН-та и подписи, обаче, достъпът набързо беше спънат с безсмислено условие за регистрация.
Формално имаше и преференциален вот, но и той беше обезсмислен с необяснимо нахалство от партийните централи, които набързо елиминираха мажоритарно избраните кандидати, за да ги подменят с верни на ръководството функционери.
Ако има класация на злоупотребите, обаче, най-безочливи са тези в съдебната власт.
"Охххх", "Господинът не желае да вземе делото", "Много наведнъж за ЧНГ", "Щяла да е била в отпуск", "Е, хайде да не е веднага", "Хайде третото на друг", "Не и този път", "Не съм блокирана", "Това са поръчки"...
С тези ключови фрази служителка на Столичното следствие беше "дописвала" уж-случайното разпределение на досъдебните производства в най-големия следствен отдел в страната.
Нищо по-различно в съда, където скандалът около разпределението на делото за КТБ беше обяснен със срив в системата, а членовете на ВСС пропуснаха покрай ушите си оценката на специалистите, според които всяко 10-годишно дете може да измами софтуера, така че делата с "особен интерес" да се паднат "по случайност" на съдии с особени връзки.
И се стигна дотам, че френският посланик да обвини български съдия в корупция в национален ефир. Няма да е за първи път - няколко години по-рано предшественикът му Етиен дьо Понсен обикаляше провинциалните съдилища заради безобразията около делото за убийството на Мартин Борилски...
Както казваше един вицепремиер от кабинета Орешарски - "в България криминалният ентусиазъм е неограничен". А колкото по-криминален е ентусиазмът, толкова по-неограничен.
