Кой крив, кой прав, кой гони лични интереси и кой загробва здравеопазването - ако човек слуша/чете дебатите и мненията по казуса с протеста на медицинските сестри, който в петък сутрин избуя до окупиране на зала от бившия Партиен дом и шокова сцена на жена, застанала на прозореца на тази зала, съвсем спокойно може да потъне в детайлите.
Всички тези спорове, заявеното от няколко страни нежелание да се участва в преговори, сериозното разминаване в мнения и представена фактология по случая обаче говори за едно - тоталната липса на диалог по въпроса със здравната реформа.
По-лошото в случая - липсва и желание за такъв.
"Окупацията" на бившия партиен дом от страна на медицинските сестри е само симптом за това, че някакъв проблем тук има. Фактите също говорят за сериозен недостиг на медицински персонал - много по-сериозен недостиг, отколкото има при лекарите.
За да се реши това, реформа в здравеопазването е нужна. И почти по всяка вероятност тя няма да засегне само възнагражденията за медицинските сестри. И ограничаването на темата само до този неин малък аспект не помага на никого.
Още по-малко помага нарочването, соченето с пръст и размяната на обвинения - независимо дали говорим за обичайните дърления в парламента, или за набеждаването на медицинските сестри като агенти на специални политически интереси или още повече - като "терористи", както някои хора си позволиха.
Това не означава, разбира се, че и аргументите на социалното и на здравното министерство нямат тежест. Една промяна в здравната ни система изисква пари, които все пак трябва да дойдат отнякъде. A това "някъде" са най-често нашите собствени данъци.
За да се реши това, за да се направи адекватен план за действие, който да предотврати подобни грозни сцени, като тези от петък сутрин, обаче се изисква сериозен и смислен диалог, в който да се вземат предвид различните гледни точки.
В момента обаче подобен диалог е последното, което виждаме. Напротив, все повече си личи, че цялата ситуация опасно много наподобява онази детска игра на развален телефон.
През последните няколко години в здравеопазването проблемите не се решават, а се дават големи обещания и остава непроследимо докъде са изпълнени те.
И вместо да се говори за проблемите, всеки, който не може да се справи с тях (защото са прекалено стари и дълбоки, а решенията не устройват никогo), бива сменен. Само за да дойде някой друг, който да се поти, докато опитва да отговаря на същите въпроси.
Случаят с медицинската сестра на прозореца на партийния дом може би за пореден път ни казва "Кучетата си лаят, керванът си върви". А ние сякаш вече отдавна сме свикнали с това.
