И като заваляха призовки - та цяла седмица. Първо се започна с гонката срещу Петър Москов, сега военният министър Николай Ненчев се сдоби с обвинение във връзка със забавения ремонт на изтребителите МиГ-29.
Закъснял опит за справедливост за едни, следизборен политически мотивиран отстрел на министри за други.
Или пореден пример за умението на прокуратурата да бездейства в продължение на година и половина, да дебне потенциалната си жертва от засада, за да я смачка с настървение в най-слабия момент. Като за пред публиката.
Истината е, че прокуратурата няма да направи нищо за боеспособността на въоръжените сили.
Каквото и да намерят следователите, едва ли ще има смислено обяснение за геополитическия лупинг на Ненчев, който през пролетта на 2015 г. се засили да къса всякаква зависимост от Русия във военната област и в крайна сметка се озова в ситуация да дава десетки милиони левове на фирма, представител на РСК „МиГ".
Няма как прокуратурата да търси обяснение защо продължават да се наливат пари в остарелите МиГ-29, докато проектът за придобиване на нов боен самолет за ВВС виси в нищото и видимо никой в МО не бърза да го реализира. Не бърза - въпреки че пари за него имаше и през тази година, ще има и догодина.
Няма никакво движение и в проекта за строеж на две корвети за Военноморските сили. Да не говорим за новите бойни машини за Сухопътни войски.
Едва ли е работа на прокурорите да търсят сметка от министър Ненчев за липсата на войници в армията, за провалените обществени пръчки или за някои от стотиците други нерешени проблеми във въоръжените сили.
Ако има нещо иронично в това, че прокуратурата обвини Ненчев заради сагата с МиГ-29, то това е фактът, че той като министър влагаше твърде много време и енергия да се занимава именно с този въпрос.
Ненчев се опита да поддържа политически имидж на ревностен евроатлантик върху въпроса с поддръжката на МиГ-29, но сметките му не излязоха.
Точно казусът с изтребителите доведе до конфликта му с бившия командир на ВВС генерал Румен Радев. Това пък помогна на Радев да влезе със засилка в общественото внимание и да започне да гради образ на борец срещу наработещата система. Резултатът се видя в нощта на президентските избори.
Политическите противници на Ненчев имат повод за радост - в следващите няколко години той ще бъде разхождан по съдилища, което няма как да е приятно изживяване. Само че осъдени министри в България няма, няма и да има при това ниво на хигиена и компетентност на съдебната власт.
Едва ли точно земеделецът Ненчев ще е прецедентът.
Като няма хляб, ще има зрелища. А всички онези, които наистина се интересуват от проблемите на армията, нямат друг избор освен да се възмущават от поредния политически цирк в областта на националната ни сигурност.
