Лек срещу депресия - плацента и побой

Има новини, които е хубаво да се четат на части. Един вид "дозиране", както казваше бившата министърка на спорта Мариана Георгиева.

Такава новина е днешната "Баща на новородено преби лекарка в Шейново, искал плацентата".

Този случай показва крещящата нужда от поне 3 ключови реформи - здравна, правосъдна и образователна, без да говорим за съдбата на горкото новородено. Но нека започнем с дозирането.

Първата част от новината е поредният случай на пребит лекар, докато изпълнява служебните си задължения. Откъдето и да погледнем случая, неизменно ще стигнем до казус тип "кокошката или яйцето", а именно "Кой е виновен за хаоса в здравеопазването, довел до агресия и лекари, и пациенти?".

Лекарите с право ще кажат, че работят в постоянен страх за живота си. Ще се появят пациенти, които пък ще разкажат за нечовешко отношение към родилките в няколко АГ болници. Ще си припомним няколко случаи на бити лекари, още толкова починали заради лекарски грешки родилки... И ще запълним времето в следващите три дни в онези сутрешни блокове, където по технически причини няма да може да гостува Азис.

Някак между другото може би ще бъде споменато колко добър и всеотдаен лекар е д-р Гагова, колко семейства са й благодарни за помощта при раждането на децата им. И то - само ако остане време между рекламите и поредното пряко включване от Асеновград.

Коя реформа е по-спешна - здравната или правосъдната - е въпрос, който за пореден път ще остане без отговор. Просто защото няма кой да го зададе. Реформата, за разлика от плацентата, не се яде.

По-скандалната част от новината обаче е причината за нанесения побой. За онзи така ценен биологичен материал, който болницата "съхранява правилно" и срещу "нужната документация" е готова да предаде на бащата в работен ден. Бащата, от своя страна, е готов да стигне до физическо насилие, за да се добере до него.

Знаете ли защо не здравето на новороденото бебе, а съдбата на плацентата е в центъра на днешните събития?

Защото, оказва се, имало нова мода сред БГ-мамите, дошла от САЩ, и тя е родилките да я пазят и да я ядат като лек срещу депресия. Обяснението е още по-култово - така правели някои животни. Не искам да си представям по каква точно рецепта се приготвя плацентата за ядене - на шейк, панирана, на фурна, с картофи, с ориз, с мармалад от вишни, със сладко-кисел сос...

Повече ме притеснява доводът "както някои животни правят".

Преживните животни гълтат сливите и черешите цели, а костилките изплюват при второто сдъвкване на храната. Нямам търпение да дойде тази мода за ядене на череши сред майките в САЩ и у нас. До имитацията на други животни, които изяждат малките си, се надявам никога да не се стига. Ситуацията и без това обаче е крайно притеснителна. След векове научни изследвания и отново сме на нивото "имитация на бозайниците".

Кога отмина времето, когато "депресията" се лекуваше с малко шоколад? Дано никой не се сети да пусне с плацента.