Ако за министър Лиляна Павлова годината започна със симфоничен концерт "Духът на Европа", който символично отбеляза началото на европредседателството, на вътрешния министър Валентин Радев началото на 2018-а донесе 8 трупа още в първите 10 дни.
Две тежки престъпления, едното от които - шесторно убийство, последвало от самоубийство на извършителя, а другото - убийство на сравнително популярен бизнесмен, имат силата да напрегнат общественото внимание и да извадят на бял свят някои неудобни въпроси.
Макар случаят в Нови Искър да беше разрешен за дни и властите да са категорични във вината на Росен Ангелов, той предизвика много повече въпроси, отколкото отговори.
Крайният резултат е, че общественото мнение никак не е убедено, че събитията са се развили точно по начина, описан в официалната версия.
Идеята, че всевъзможни теории ще се появят след такова голямо убийство, далеч не е нова, нито невероятна. Хора - много, интернет е голям, а свободата на мнения е безспорна. Проблемът идва от това, че от цялата ситуация страда доверието в самата полиция.
Само като за начало да погледнем факта, че журналисти откриха ключова улика на местопрестъплението. От една страна - как са го пропуснали криминалистите при огледа на терена? И как са допуснали журналисти и въобще неслужебни лица на самото местопрестъпление? Това би трябвало да е място с ограничен достъп, на който човек да не може току така да влезе, камо ли да си снима свободно тефтерчета.
Като добавим към това целия шум около обиска в Луково, вдигнал на крак селото, след което трупът на Ангелов бе намерен в къща съвсем наблизо само че 3 дни по-късно, се получава едно далеч нелицеприятно послание.
Реално МВР изпусна контрола върху информацията по случая и така го превърна в едно голямо медийно риалити, отразявано едва ли не в реално време, само че без водещата роля в това да е на полицията.
Това, от своя страна, създаде една огромна неяснота. И до момента не може да се потвърдят половината от слуховете по темата. Така в един момент почти всеки в държавата се оказа със собствено виждане по въпроса и своя си версия за събитията от новогодишната нощ в Нови Искър.
Навсякъде по света криминалните истории, особено ако са толкова тежки, се следят с интерес. Въпросът обаче е къде е полицията, как говори тя и какво позволява да изтече като информация. А когато изсипеш такова масирано присъствие на униформени, все едно си тръгнал на война, а после намериш самоубил се със заглушител човек, няма как да не предизвикаш медийно внимание и спекулации.
И ден след това - ново убийство. Този път на известен бизнесмен с контакти в политиката.
Детайлите, мотивите и доказателствата тепърва предстоят да бъдат разнищвани. Неофициално се твърди, че жертвата - Петър Христов - е помогнал на властите за разкриването на може би най-голямо престъпление през 2009 г. (отвличанията на бандата на “Наглите“). И ако е така, сега какво? Има ли място за паника?
Много ни се искаше темата за поръчковите и показните убийства в България да сме я оставили някъде в 90-те, а сега да си говорим само за затворените улици заради Европредседателството. Само че се оказва, че 2018-та много прилича на 2016 - та, когато на същата тази дата - 8 януари, докато разхожда кучето си беше убит собственикът на "Агресия" Александър Антонов. Убиецът и до днес не е разкрит.
Или на 2015-а, когато на 12 януaри беше застреляна началничката на кабинета на кмета на Пазарджик Татяна Стоянова.
Списъкът е дълъг, а резултатите от отсрещната страна не са повод за гордост.
Така че освен да поръсим малко захар срещу публичните убийства по време на Европредседателството, може би е време да поговорим дали прословутото "ние ги хващаме, съдът ги пуска", не се е променило до "никой не ги търси". Иначе как да си обясним, че човек с издадена присъда и обявен за общодържавно издирване като Росен Ангелов, е можел да си живее необезпокоявано 8 години.
