В кв. "Изгрев" живеят 363 роми, които са с 271 по-малко от българите в този квартал. Колко българи живеят в кв. "Изгрев?"
Въпреки всички разговори за дефектите на образованието, учебниците все така изненадват с подобаващо съдържание, готово да научи децата на всичко нужно в живота...
Горната задача е вкарана в учебния материал през 2008 г. по време на Десетилетието на ромското включване. Тя е с по-дълбок замисъл, отколкото предполага първоначалният прочит: от една страна учи децата от малки на толерантност - нали забелязахте, че ромите и българите живеят в един квартал. От друга страна, чрез нея се упражнява събиране и изваждане на двуцифрени и трицифрени числа.
Да се чуди човек как е възможно при толкова прагматично ориентирано образование резултатите на учениците от теста PISA да са в долната част на световната класация по отношение на т. нар. функционалната грамотност или, по друг начин казано, справянето с житейски ситуации.
Миналата година българските медии гръмнаха: 15-годишните ученици в България не могат да се справят дори с елементарен битов проблем. Например, не могат да си купят билет за метрото.
Тази дупка в знанието им е на път да бъде поправена, при това буквално - още от първи клас букварът ще обяснява какво е това метро, ескалатор, как стъпалата сами се движат нагоре-надолу.
Едно от издателствата се похвали, че преди третият лъч на подземната железница да заработи, първокласниците ще знаят що е то метро и станция „Сердика", дори да не живеят в София.
Чудесно, след като в предишния си мандат премиерът Бойко Борисов се вкара в учебниците по история, в този мандат и кметът на София влезе - не лично, че някак не е удобно, особено като идват избори - но поне с метрото.
Заемките от живия живот продължават - заради "динамиката на всекидневието" и "новите предизвикателства" се появи идеята ромите от първата задача да бъдат заместени с бежанци - сирийци например.
Междувременно във Варна едни хора протестират, че децата в училище учели за празниците на други етноси и пеели „Джелем, Джелем" в часовете по музика, където май само Моцарт и Бах не са в конфликт с националистическите пориви към „чисти учебници".
Очевидно е, че на българските учебници им липсва основното - смисълът, дълбочината, ценностите.
Написаното е плод на компромис от разни беззъби ведомства, а буквализирането е приело абсурдни размери.
Като всички в тази държава - и хората, заети в образованието, не могат да видят по-далеч от носа си, и изглежда всички промени са на плод са кратковременни конюнктури и търсене на най-малкото общо кратно.
