Ние сме царе на това да се борим с проблеми, които сами си създаваме, чухме да казва Михаил Константинов. Съвсем уместно.
Това откровение трябва да се запише в Член първи на българската конституция - страната, в която властва калпавата художествена самодейност и неуморимата "война" с последствията от нея.
Очевидно, и в Президентството кипи усърден труд за уплътняване на всеки човекочас. Толкова усърден е този труд, че от другата страна на булевард "Дондуков", в кабинета на Огнян Герджиков май едва смогват да изчетат позивите от началството - писани на коляно, ала неподписани.
Вярно, приемат се с малко скърцане на зъби, но пък за сметка на това - единодушно. Нали за това е "служебно" правителството - за да носи службата по наряд. Ако стане гаф, следва снишение, а боя го отнася новобранецът.
Първо беше идеята за отмяна на постановление 208 от 2016 г. за интеграция на бежанци, което внезапно се оказа толкова вредно за националната сигурност, че Министерски съвет "заседна" по спешност в 18 ч. в петък. Нищо, че по въпросното ПМС 208 досега не е приет нито един чужд гражданин в България.
Междувременно АПИ успя да блокира поръчка за пътно строителство за 250 милиона лева (търгът за строеж на тунела "Железница" на АМ Струма) заради една изчезнала папка. След решителната намеса на ДАНС виновникът се оказа външен оценител - бивш служител на пътната агенция от времето на Батко.
Накрая беше забъркан странният скандал с предложението за фактическа забрана на гласуване в чужбина за президентски и парламентарни избори. Пуснато, между другото, в комплект други "напредничави" идеи: като например, възможността на главния прокурор да затваря по спешност със своя заповед религиозни институции за срок от 6 месеца. Или да иска заличаване на партии по време на предизборна кампания.
По-паметливите вероятно не са забравили, че точно преди изборите Сотир Цацаров обиколи националните телевизии с призив за "разумни, но радикални промени" в Закона за вероизповеданията. Ако той припознава своя "разумен радикализъм" в осиротелия и отменен проект, няма да бъде нескромно да излезе и да застане зад тези текстове.
Иначе, ако се чудите кой е истинският идеолог на тези предложения, не се заблуждавайте - не е уволненият юрист от Министерството на правосъдието Любомир Талев.
Боим се, че едва ли е и проф. Емилия Друмева, правният секретар на Румен Радев - нищо, че дори Microsoft Word я издаде като създател на оригиналния файл на проекта. Склонни сме да приемем обясненията, че функциите й се ограничават с това да "шлифова и полира" чужди заготовки.
По-интересно е защо Румен Радев се стеснява да признае съпричастност към идеята за ограничаване на правата на българите в чужбина заради едни 19 430 гласа на ДОСТ в турските секции. Дали защото е осмислил несъстоятелността й като "обединител на нация", от която 1/5 живее зад граница? Дали защото нито ГЕРБ, нито БСП я подкрепят? Или защото просто не е негова?
А може би не успява да прецени кое от двете си заслужава риска: да разочарова останалите 100 000 активни гласоподаватели извън страната или да загуби завинаги онези 200 хиляди гласа, които ДПС му прехвърли между двата тура?
A ако се чудите кому е нужно цялото това бързане - отговорът е ясен.
Защото законът задължава Румен Радев да свика ново Народно събрание най-късно до 27 април. Междувременно кабинетът Борисов 3 вече се пече и дори ретроградният Меркурий не може да спре неистовото желание на ГЕРБ и "Патриотите" да си поделят порц... политическата отговорност. С други думи - огън, служба не остана.
Но ако на "Дондуков" 2 продължат в същия дух, няма да се изненадаме, ако скоро се окаже, че софийско жителство пак се придобива срещу трудова повинност в "Кремиковци".
