Нека по изключение тази година оставим настрана въпроса дали трябва да празнуваме Осми март, или не, дали трябва да забравим социалистическата приумица, или да я превърнем във връх на битката за правата на жените.
Да се фокусираме върху друго. Можем да започнем с три имена само от периода между 1 януари и 8 март тази година: Калина, Кремена и Юлияна. Можем към тях да добавим още 33 - на жените, убити миналата година. Или още 27 имена - от 2017-а. И още 22 - от 2016. Това са само убитите от свои близки жени, като от тази статистика отсъства броят на тежко ранените или осакатените.
Има и безброй имена, които за щастие още не са попаднали в черната хроника. Някои от жертвите на домашно насилие подават сигнали в полицията, но това не успява да ги спаси. Някои от тях оттеглят сигналите до полицията (защото "той се промени" или защото той "оттегля" жалбата със заплахи). Според данни на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) обаче повечето жени (в Източна Европа*) изобщо не подават сигнали и не търсят помощ от властите дори след най-тежките инциденти, свързани с физическо или сексуално насилие. Също според ОССЕ три на всеки десет жени в региона са ставали жертви на насилие от 15-годишна възраст насам. Две трети от жените смятат, че насилието срещу жени и момичета в техните общности е често срещано.
Всъщност как се говори за домашното насилие извън сухата статистика? Представете си как споделяте с приятел, роднина или с полицията, че партньорът ви ви е влачил за косата в коридора, защото сте се прибрали с час по-късно от работа. Представете си как признавате, че сте стояли по нощница пред вратата, защото мъжът ви ви е заключил отвън, но на сутринта е изтрезнял и вече много е съжалявал. Как се споделя това?
Познавам едно момиче, чиято шефка го спаси от връзка с насилник. Жената усетила, че има проблем и помогнала на момичето да си събере багажа и никога да не поглежда назад. Познавам друга, която след години с мъж, който спукваше от бой и нея и децата й, събра смелост да го напусне. Познавам и такава, която след тежък побой се върна при него и така и не се обади в полицията. Всеки познава някого.
Нека тази година опитаме да забравим, че някога Осми март е бил „ден на мама" и зюмбюлите в лепкав целофан. Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. Това да се огледаш е първата стъпка към това да помогнеш, така че списъкът с женски имена да не се превръща в черна статистика.
*Изследването на ОССЕ обхваща Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Анкети са провеждани и в Косово.
"Бахти идиотът съм - вчера взех, че подарих цвете на майка си... " - не си никак далеч от истината. Денят на майката, ако въобще може и трябва да има такъв, би трябвало да е 25-ти март - Благовещение. 8-ми март не е започнал като Ден на майката и дори не знам защо някой е решил да го модифицира в такъв. За цветя на дамите не би трябвало да е нужен повод. А за дебненето на двойки по улиците... Достатъчно показателно е, че наскоро един приятел разтървал някакъв пич, който спокойно си ошамарил девойката на паркинг на Кауфланд, а девойката се троснала, че не било негова работа. Какво да ги дебнем, друго си е да ги оставим да се избият, а после да цъкаме като часовници на поредната претрепана до смърт. Btw, нито една от убитите от битово насилие жени, за които се е разчуло по медиите, не е от ромски произход.
Кени,ти изглежда никога не си бил влюбен или не са се влюбвали в теб. Имах една приятелка,която се обръщаше към мен с галеното "чехълче",(детският ми прякор беше "налъм"). Докато един ден мой приятел също ме нарече "чехълче" пред нея. Тогава тя му рече с тон не търпящ възражение:"Само аз мога да го наричам "чехълче"!" И той гузно се усмихна и повече не ме именуваше така. Според твоята сбъркана логика би трябвало аз да я пердаша редовно,но никога не само не съм и посягал,но и през ум не ми е минавало. Гети, в случая съм съгласен с Дедо - жена да упражни сексуално насилие над мъж е фантастика или митология. Като древногръцката за амазонките. Които ако не знаеш не са съществували в реалността. Един малко по-груб виц. Тя: - Скъпи приготвила съм пържоли и изстудено червено вино. Хайде да ядем и после да правим анален секс? Той: - Пак ли си ударила колата?! Да има Ден на майката е...как да го кажа по-меко? - абсурд! Например Хитлер също е имал майка. Трябва ли да я честваме и нея?! И да и благодарим,че е отгледала такъв юнак?! Пак към Кени, прочети "Отело" на Шекспир. Нещата не са черно-бели... Ето ти цитат от това произведение: "Причина имам,да,причина имам- не питайте каква звезди невинни!- причина имам! ...Трябва да умре,за да не мами и други подир мен! ...Ако останеш както си сега, ще те убия и ще те обичам и след смъртта ти! О,никога така върховна сладост не е била тъй пагубна! Аз плача, но със жестоки сълзи! Мойта жал е небесна - тя убива дето люби!"
- жена да упражни сексуално насилие над мъж е фантастика или митология. --- Глупости. Прочее, има огромна разлика между това възлюбената да не позволява на други да те наричат с прякор, който ти е лепнала, и това, за което говори Кени. Какъвто и да е случаят обаче, в спор между непознати не е добре човек да се намесва пряко - вероятността и двамата да се обърнат против него е прекалено голяма. Ако стане свидетел на насилие, да звънне в полицията. По-добре да не прави друго.
>ми вменява ако не вина, то поне отговорност, която не мога да поема Ами недей тогава. Нямаш формално задължение, само неформалното, което следва от моралните ти принципи и си налагаш сам. От моя гледна точка по-полезните членове на обществото са тези, които решават да поемат отговорност за поправяне на недъзите му, независимо дали те нямат нищо общо с тях самите. Да, несъмнено е чудесно да не биеш жена си и децата си и да шофираш внимателно по пътищата, изобщо не ми хрумва да го подценявам. Абсолютно задължителната първа стъпка е. От друга страна, обаче, за подобряване на обществото е доста полезно да има хора, които поемат отговорност за неща, които съвсем не са следствие от тяхното лично поведение. >Какъв точно извод се очаква да направя >какво действие да предприема >Какво точно да направя >как точно да си направя изводите? Няма нужда да се повтаряш и да бълваш "реторични" въпроси" - вече стана пределно ясно, че не желаеш да поемеш отговорност. ОК. От друга страна, щом търсиш как да си измиеш ръцете от нея, обаче, значи всъщност страдаш от гузна съвест, в противен случай изобщо нямаше да го правиш на въпрос, камо ли пък да търсиш оправдания като горните. Реши все пак къде стоиш - твоите морални ценности изискват ли да поемеш отговорност за проблеми в обществото, към които ти изобщо не допринасяш, или не? Реши си сам за себе с. Държа да е пределно ясно - изобщо не твърдя, че имам каквото и да било право да ти влияя върху решението. Просто е полезно да имаш някаква консистентна позиция, каквато и да е тя. >Изведнъж двамата влюбени заедно се нахвърлиха с думи срещу него и му казаха да не се меси в спора им и да си обира крушите. Което на практика върши чудесна работа - на двама каращи често им стига общ враг, за да оставят временно конфликта между себе си, а тази пауза често е достатъчна, за да се успокоят и да преосмислят колко точно им е важно това, за което са се спречкали. Тоест, напълно вероятно е приятелят ти пряко да е допринесъл към спокойствието в обществото. А, или ти очакваш да му благодарят? Добрите дела рядко биват отблагодарявани. >жена да упражни сексуално насилие над мъж е фантастика или митология Верно? Щото сексуално насилие задължително изисква ерекция? Не мога да си представя, че сте толкова задръстени. По-скоро нарочно се правите на ударени.
Каква гузна съвест? А въпросите не бяха реторични - до такива прибягвам рядко, всъщност. Бяха си съвсем директни. Ако имаш подходящ отговор, ще се радвам да го прочета.
>въпросите не бяха реторични Твърде трудно ми е да го повярвам в контекста на изобилието им, както и на това, че същият тон се вижда и в други коментари - "какво точно да направя?" в смисъла на "очевидно няма какво да направя, що изобщо ми губиш времето?". Този тип реторика не е точно завоалирана, загатната, неясна. Ако според собствената ти ценностна система не е нужно да поемаш каквато и да било отговорност за обществен проблем, към който си убеден, че не допринасяш лично, тогава защо изобщо би ти било нужно да задаваш такива въпроси, при това, както твърдиш, нереторично? Ако кажа, че изобщо не ми дреме за глобалното затопляне, леко безумно ми се струва същевременно да задавам въпрос от типа на "какво се очаква да направя относно климатичните проблеми?", камо ли пък 5 такива. Би звучало като всъщност да усещам, че е редно да ми дреме, но да не ми се ще да поемам отговорност, заради което да ме гризе гузната съвест.
Четири въпроса с произтичащи един от друг отговори = изобилие. ОК. Гледам, вместо да се опиташ да отговориш, се опитваш да ми кривиш думите. Забавно.
Три от въпросите са буквално еквивалентни. Все още липсва обяснение защо ще задаваш въпроси, особено нереторични, относно нещо, за което настояваш, че не носиш никаква отговорност. Хипотезата за гузната съвест стои.
Задавам въпросите, защото отговорите им са ми интересни. Не е ли очевидно? И, разбира се, за да знам в какво точно се изразява отговорността, която ми се вменява. Пак, не е ли очевидно? Може па да мога да я поема, деанам... Трябва ли ти обяснение, за да дадеш адекватен отговор?
... Верно? Щото сексуално насилие задължително изисква ерекция? Не мога да си представя, че сте толкова задръстени ... Опитът никога не лъже. Прасчо, много те моля, просвети един задръстен. Как точно жена те насили сексуално? С вибратор в ауспуха ли? И ти получи ли ерекция?
... за подобряване на обществото е доста полезно да има хора, които поемат отговорност ... Още един подобрител на обществото. Обществата си патят от такива откак свят светува. Едни от последните, за които се сещам са поели отговорност с думите "железной рукой загоним человечество в счастье". И наш прасчо иска да ощастливи човечеството, само дето няма желязна ръка. ама падне ли му, стой та гледай.
>Още един подобрител на обществото Още един скатаващ, който успокоява гузната си съвест като напълно грешно приравнява поемането на отговорност за проблемите на обществото с насилствено налагане на собствени виждания и морални ценности. Ако трафикът пред кварталното училище създава опасност за децата, то може да поемеш отговорност и инициатива да направиш нещо по въпроса, независимо, че не ти си този, който кара с превишена скорост в училищната зона, или че твоите деца на ходят на това училище. Това съвсем не означава, че необходимо и задължително трябва да грабнеш една пушка и да стреляш по колите от балкона си, или пък да дереш с ключ автомобили, които според теб са превишили скоростта или са карали невнимателно. Скатавките сте толкова неприятна, гнусна сган..
Време за музикална пауза по случай празника. https://www.youtube.com/watch?v=aEFCUtv0DF0
Още един скатаващ, който успокоява гузната си съвест като напълно грешно приравнява поемането на отговорност за проблемите на обществото с насилствено налагане на собствени виждания и морални ценности. --- Няколко пъти попитах в какво точно се изразява тази отговорност. Задоволителен отговор така и не получих. Ти като не си скатавка, какво точно правиш, като се огледаш в "привидно влюбените" или в съседите си? Между другото, аз, за щастие, опит с домашно насилие нямам - но пък съм изтърпял известно количество насилие в училище. Далеч съм от мисълта да приравнявам своите преживявания с тези на жертвите на домашно насилие, но - съвсем сериозно - едно от нещата, които *мразех*, беше непознати да се опитват да ми помагат. Това само ми влошаваше положението и правеше тормоза по-неприятен. "Помагачите" си отминаваха, тормозещите оставаха - и познайте върху кого си го изкарваха, задето някакъв възрастен им се е скарал. Та така - преди да се намесите пряко в спор между двама непознати, се замислете дали така няма само да влошите всичко - защото вероятността да направите именно това е прекалено голяма. Тя затова и жертвата, като се намесите, ще ви каже да си обирате крушите - `щото попарата от вашата "помощ" после тя ще я сърба.
>Няколко пъти попитах в какво точно се изразява тази отговорност Добрата причина да не ти отговоря е, че не съм убеден в добронамереността ти. Всъщност, съм практически убеден в злонамереността. Тоест, практически съм сигурен, че ако ти дам един пример за поемане на отговорност, единствената възможна реакция от теб и dedo adji ще е да се опитате да я осмеете като безсмислена, глупава, безполезна. Все пак, след като цялата ви реторика се върти около това, че обществените проблеми не са ваша работа, малко ми е трудно, че няма просто да продължите рационализациите, с които успокоявате гузната си съвест. >едно от нещата, които *мразех*, беше непознати да се опитват да ми помагат That makes one of you. Съмнявам се да си толкова глупав, тъй щото да твърдиш, че единственият анекдотичен пример, който даваш със самия себе си, е достатъчен за да правиш обобщаващи заключения.