Нека по изключение тази година оставим настрана въпроса дали трябва да празнуваме Осми март, или не, дали трябва да забравим социалистическата приумица, или да я превърнем във връх на битката за правата на жените.
Да се фокусираме върху друго. Можем да започнем с три имена само от периода между 1 януари и 8 март тази година: Калина, Кремена и Юлияна. Можем към тях да добавим още 33 - на жените, убити миналата година. Или още 27 имена - от 2017-а. И още 22 - от 2016. Това са само убитите от свои близки жени, като от тази статистика отсъства броят на тежко ранените или осакатените.
Има и безброй имена, които за щастие още не са попаднали в черната хроника. Някои от жертвите на домашно насилие подават сигнали в полицията, но това не успява да ги спаси. Някои от тях оттеглят сигналите до полицията (защото "той се промени" или защото той "оттегля" жалбата със заплахи). Според данни на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) обаче повечето жени (в Източна Европа*) изобщо не подават сигнали и не търсят помощ от властите дори след най-тежките инциденти, свързани с физическо или сексуално насилие. Също според ОССЕ три на всеки десет жени в региона са ставали жертви на насилие от 15-годишна възраст насам. Две трети от жените смятат, че насилието срещу жени и момичета в техните общности е често срещано.
Всъщност как се говори за домашното насилие извън сухата статистика? Представете си как споделяте с приятел, роднина или с полицията, че партньорът ви ви е влачил за косата в коридора, защото сте се прибрали с час по-късно от работа. Представете си как признавате, че сте стояли по нощница пред вратата, защото мъжът ви ви е заключил отвън, но на сутринта е изтрезнял и вече много е съжалявал. Как се споделя това?
Познавам едно момиче, чиято шефка го спаси от връзка с насилник. Жената усетила, че има проблем и помогнала на момичето да си събере багажа и никога да не поглежда назад. Познавам друга, която след години с мъж, който спукваше от бой и нея и децата й, събра смелост да го напусне. Познавам и такава, която след тежък побой се върна при него и така и не се обади в полицията. Всеки познава някого.
Нека тази година опитаме да забравим, че някога Осми март е бил „ден на мама" и зюмбюлите в лепкав целофан. Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. Това да се огледаш е първата стъпка към това да помогнеш, така че списъкът с женски имена да не се превръща в черна статистика.
*Изследването на ОССЕ обхваща Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Анкети са провеждани и в Косово.
>При положение, че дори ти не си и няма как да си сигурен, че има насилие, имам предвид. Предполагам затова не би казал на полицията, че си наблюдавал насилие, а само, че си наблюдавал това, което всъщност си наблюдавал. Изразяваш степента на загриженост, която имаш, а не някаква друга. Споделяш опасенията, които изпитваш, и никакви други. Ти нещо друго ли мислеше, че бих посочил за необходимо? Нека позная, ще използваш горното като пролог към аргумента, че да се обаждаш на полицията е безсмислено. Не е като да не го предвидих вече - това са необходимите оправдания, с които успокояваш гузната си съвест. Апропо, в САЩ твърдо и упорито се поощряват и мотивират гражданите да поемат лична отговорност, например за собствената си сигурност - популярното "if you see something, say something". Забележи, не "if you're sure there's a bomb, tell the police". Не и "if you see something, tell the police there's a bomb". Само и точно "if you see something, say something". Явно американците не споделят идеята, че да кажеш на полицията нещо, различно от "там със сигурност има бомба", би било безполезно за обществото.
Предполагам затова не би казал на полицията, че си наблюдавал насилие, а само, че си наблюдавал това, което всъщност си наблюдавал. --- И съответно - правилно - ще бъдеш игнориран. Спор на публично място не е признак за насилие.
>И съответно - правилно - ще бъдеш игнориран Явно никак не те притеснява да реагираш точно както детайлно описах, че е напълно очаквано: >ще използваш горното като пролог към аргумента, че да се обаждаш на полицията е безсмислено А иначе с това съм съгласен: >Спор на публично място не е признак за насилие Ти явно не успяваш да съвместиш горното с идеята, че има смисъл да се обадиш на полицията. Аз успявам. Американците също явно успяват. Може би тогава проблемът е в твоята неспособност да го проумееш, а не в способността на другите да го проумеят. А, да, естествено остава удобният вариант, че и аз, и американците, са просто глупаци. Удобен е, несъмнено - тотално ти спестява нуждата от интроспекция.
Ти явно не успяваш да съвместиш горното с идеята, че има смисъл да се обадиш на полицията. --- То няма. Какво точно ще им кажеш? "Ало, двама тука спорят, понеже мъжът не дава на жената да си купи скъпи обувки. Изглеждат влюбени, елате да проверите незабавно."
>То няма. Отдавна вече стана пределно ясно в какво вярваш, вероятно също и защо. >Какво точно ще им кажеш? И този въпрос ли не е реторичен? Защото този път дори пряко си му отговорил с "очевидния" отговор в следващото изречение.
>Какво точно ще им кажеш? И този въпрос ли не е реторичен? Защото този път дори пряко си му отговорил с "очевидния" отговор в следващото изречение. --- Имаш ли по-добър отговор? (Това не е реторичен въпрос.) И ако имаш, какъв е този по-добър отговор? (Това също не е реторичен въпрос.) Ако евентуалният по-добър отговор съществува, има ли нещо общо с описаното в статията, към която са коментарите, в които си хортуваме? (Това също не е реторичен въпрос.) Предполагам, не е приятно да ти кажат, че действие, с което си си мислил, че се издигаш над "скатавките", всъщност е безсмислено, ама понякога и това става.
"0_o И какво точно мислиш, че ще постигнеш така?" Ще ти кажа какво ще постигнеш, защото го наблюдавах през терасата си на 20 метра от мен миналото лято. Ще дойде линейка, придружена от полицейска кола. Много скоро линейката ще си тръгне, след като не е необходима, а полицаите ще останат още около 4 -5 часа обикаляйки около насилника, който беше слязъл на улицата по долни гащи. Тъпото, алкохолизирано копеле изпуши цял пакет цигари край полицаите и ломотеше нещо /по- зле беше и от Барон вино/ грозна картина. Седмица след това и двамата /насилваната и насилника/ напуснаха квартирата си, която е точно срещу моят апартамент. Ето това искам да постигна-спокоен квартал, в който да живея.
>Това не е реторичен въпрос. Не ти вярвам, че не е реторичен. Не виждам никакви основания да ти вярвам. Това, ако наистина вярваш, че въпросите са ти нереторични, би следвало да е изцяло твой проблем - именно ти не успяваш да убедиш човека, на когото именно ти задаваш въпрос, в искреността, необходима за да получиш търсения именно от теб отговор. >действие, с което си си мислил, че се издигаш над "скатавките" Никога не съм твърдял, че каквото и да било издига мен самия над "скатавките", нито че стоя над тях. Хайде да спреш с тези обилни позовавания на лицемерие, твърде банално тъповати ми идват. Също не би било зле да спреш да ми вменяваш думи.
Също не би било зле да спреш да ми вменяваш думи. --- Кой го казва? Ти това го правиш непрекъснато, включително и в този коментар - с вменяване на "реторичност" там, където я няма. Сигурен ли си, че си наясно с израза "позоваване на лицемерие"? Тук го няма, всъщност. Има единствено желание да подкрепиш собствсените си думи, вместо да се гърчиш като змиорка. Способен ли си на това? Способен ли си да дадеш адекватен и правотекствен отговор на елементарен въпрос? Или само ще шикалкавиш? (Това сега реторични въпроси ли са, не са ли...) И какво си мислиш, че означават тия ти думи: Скатавките СТЕ толкова неприятна, гнусна сган.. --- Освен че очевидно си мислиш, че си с нещо повече от скатавките. Ваймс, ситуацията, която описваш, е съвсем различна от контекста на статията. Контекстът на статията са спорещи "привидно влюбени". При положение, че в самата статия не се споменава скандал или дори разгорещен спор, явно не се има предвид това - еле па при положение, че се говори за внимателно вглеждане, т.е., не е за нещо очевидно.
>Ти това го правиш непрекъснато Помолих те да спреш с лавината от tu quoque. Размерът на тази дефанзивна реакция най-често сочи към сериозни комплекси. >вменяване на "реторичност" там, където я няма Поредното ти "NO U" обвинение е твърде хилаво. Какво си искал да кажеш е трудно доказуемо. Дори когато съвсем нехаеш и си супер невнимателен, при което ти самият последваш "нереторичен" въпрос с "очевидния" му отговор, пак можеш да спориш, че просто си казваш нещо си, но абсолютно не си искал да задаваш реторичен въпрос. Спокойно можеш да ме наречеш "тъпа свиня" и после да твърдиш, че абсолютно не си искаш да ме обиждаш. >Сигурен ли си, че си наясно с израза "позоваване на лицемерие"? "Ти също" е в буквално всяко твое второ изречение. Това не само е логическа грешка, но аз дори не съм твърдял, че не съм - просто на мен ми е пределно ясно, че какъв съм аз няма никакво значение в случая. Както казах, FWIW бих могъл да съм сериен убиец. >Скатавките СТЕ толкова неприятна, гнусна сган Fair enough. Липсва едно важно уточнение - всъщност не изпитвам гореизразената неприязън към хора, които скатават, но не изпитва вашата нужда да рационализират поведението си и да го изкарват полезно. Защото то очевидно не е. Не мразя мързела и безхаберието, мразя преструвките и неискреността, зад която се криете. >Освен че очевидно си мислиш, че си с нещо повече от скатавките. Да, определено си мисля, че не съм от вашия вид скатавка ("повече" е loaded term, аз не съдя). Когато аз не поемам отговорност, го правя с пълното съзнание, че умишлено и преднамерено бягам от отговорност, и никога не бих го отрекъл или рационализирал за да пазя крехкото си его. Но иначе да, естествено, че и на мен често не ми се занимава или ме мързи да поемам всяка отговорност, която би била полезна за другите.
Деовин, моля те, следващия път като откажеш да аргументираш собствените си думи, направи го на по-малко редове. Едно "Няя-ня-ня-няя-ня, няма да ти отговоря!" щеше да донесе абсолютно същата информация.