"Не можаха ли да го намерят, не можа ли да каже баткото, че съжалява" - тези думи на 6-годишното момиче, блъснато от Кристиян, изразяват мислите на много хора тези дни. 16-годишният Кристиян взима ключовете от колата на баща си и тръгва по острите завои, които криволичат сред родопските скали. Вероятно не го прави за първи път.
Но нещастията се случват, когато човек най-малко ги очаква. Зад един завой налита на група туристи, които спокойно си вървят. Трима възрастни и две деца. Удря ги силно, те не си спомнят дори какво точно се е случило. Една грешка, една проява на келешлък се оказват повратна точка в живота на 16-годишния младеж и неговото семейство. Цената, която плати момчето е твърде висока - тази на собствения му млад живот.
Какво се е случвало след катастрофата в душата на Кристиян, можем само да гадаем. Сигурно е бил уплашен, объркан, не е знаел как да постъпи, чувствал е, че е направил нещо ужасно и че няма как да върне времето назад. Тези, които го познават, описват момчето като отговорно дете, което не е могло да понесе мисълта, че е убило пешеходците. Решението е взел бързо, според аутопсията е загинал малко след като изчезва.
Кристиян така и не разбра истината, че не е извършил нищо фатално, че блъснатите хора са живи и ще оздравеят, а всяко нещо на този свят се оправя. Освен смъртта, която вероятно сам избра - само от нея връщане назад няма.
Хората, които Кристиян блъсна, намериха сили да му простят. Нищо че лежат в болница със счупвания, комоцио и други травми. Затова пък с нищо несъпричастните към случая, потребители от социалните мрежи, нямаха милост нито към момчето, нито към неговите близки. Седнали удобно зад компютрите, те се превърнаха във върховни съдии, които са напълно наясно, че този "престъпник си го получи, а виновни за всичко са родителите му, които не са го възпитали добре". Много е лесно да учиш на морал почернените майка и баща.
Интересно как в общество, където агресията и простотията се ширят безнаказано, хората са непримирими към грешките на едно 16-годишно момче. И как се чувстват сега, когато това дете вече няма да може да стори зло на никого. Сякаш отчаяната нужда от липса на справедливост на всички нива в държавата ни прави безкомпромисни към съдбата на Кристиян и родителите му.
Но на този свят никой не е застрахован от нещастия. Много 16-годишни момчета карат без книжка и без знанието на родителите си. Много деца от добри семейства опитват наркотици. Много деца правят неща, за които родителите им не подозират. Също като вас, когато сте били на 16.
Колкото и да ни се иска да посочим някого с пръст и да намерим изкупителна жертва, в историята с Кристиян не всичко е черно и бяло. Също както в много други истории.
Момчето също така едва ли е скочило от скалата заради полицията, или защото е бил уплашено от журналистите, каквито спекулации също се появиха.
Защо си отиде без време Кристиян знае само той и Господ Бог. А иначе, аман от Фейсбук справедливост. Общество, което не може да прости и да осъди деянието, а не човека, е обречено да живее в омраза. Омраза, която не води наникъде.
"кой на тези години и акъл не е правил подобни неща?" Едва ли са по-малко от 99 процента НЕправилите точно такива "неща".
>говоря ти за превенция Първо, досега говорихте как момчето си е заслужило смъртта. Второ, "превенция" под формата на методично физическо насилие над децата дава точно определени резултати. По-точно, дава като резултат тебе и останалите хора, които правите България мястото, което е в момента. Ако искаш да се информираш относно конкретните последици, които физическото насилие има над психиката на децата и по-нататъшното им развитие, има купища специализирана литература и пространни дългосрочни изледвания над буквално десетки и стотици хиляди деца, наблюденията от които са пределно недвузначни. А, паяка, колко точно акаунти си създала с цел бичене на плюсове и минуси? Спомням си преди години именно ти обясняваше тази техника, но не мислех, че имаш повече от 2-3. Явно греша.
Mako, явно си поредният идиот като dedo adji, който е вършил купища глупости от сорта на това да пуши на танкер за нефт, но е оцелял, което счита за доказателство, че глупостите, които е вършил, не са глупости. А те, естествено, са си глупости.
"Първо, досега говорихте как момчето си е заслужило смъртта. Второ, "превенция" под формата на методично физическо насилие над децата дава точно определени резултати. По-точно, дава като резултат тебе и останалите хора, които правите България мястото, което е в момента. " Първо, посочи ми къде аз конкретно съм говорил, че момчето си е заслужило смъртта? Второ, споменал ли съм за методично физическо насилие, или за такова, породено от определени простъпки, с цел недопускането им в бъдеще? И трето, най-важно. Със всеки коментар ме убеждаваш, че умееш единствено да пишеш. Не и да четеш. Още по-малко да разбираш написаното. Освен ако не се връзва с тезата ти. Което ме ориентира много точно в половата ти принадлежност....
gothic, със всеки свой коментар единствено илюстрираш допълнително към какво води "възпитаване" с физическо насилие - в частност, характерната липса на вътрешна сигурност, която се проявява в опити да рационализираш физическото малтретиране на деца с "възпитателна" цел и даже си склонен да оправдаваш смъртта на дете, което е направило - съгласен - голяма грешка, единствено за да се убедиш, че на теб всичко ти е наред, че баща ти не ти е увредил психиката като те е "възпитавал" с шамари. А всъщност далеч не всичко ти е наред, вероятно поне отчасти защото баща ти ти е увредил психиката. Децата имат нужда от любов и сигурност, което, да, абсолютно включва твърди, установени граници, защото те са важна част от тази сигурност, но не и налагането им с физическо или психическо насилие. Насилието е най-лесният и бърз начин да разрушиш сигурността на едно дете, при което то пораства психически лабилно и с комплекси за малоценност. Точно каквито, както казах, наблюдавам.
"даже си склонен да оправдаваш смъртта на дете" Къде бе, пич? Къде оправдавам смъртта на това дете? Цар си на генерализациите, да знаеш. А по въпроса за възпитанието мага да те открехна само на едно. Децата /в частност момчетата/ наистина се нуждаят да усещат най-вече сигурност и любов. А да, и свобода. Само че точно тук има един много тънък момент. Преди подрастващият да се научи да бъде свободен, задължгително трябва да се научи да бъде дисциплиниран. Защото без дисциплина свободата се трансформира рязко и необратимо в свободия и чувство за безнаказаност. Резултатите са видими ежедневно....
-Ако на път за училище срещнеш две момчета, едното от които носи розова чанта , ти кое ще набиеш!?-попита Рийс. -Другото дебело ли е?- попита с надежда Дюи.