ДС обича мириса на напалм от ранно утро. Трескава мобилизация на всички живи кадри от старите служби тече в националния ТВ-ефир от сутрин до вечер.
Докато слисаните водещи хвърлят боб върху картата на международното положение и разсъждават дали хлорпирифосът се разтваря в руска салата, "старейшините" от тоталитарната разведка плюнчат показалец и вещо тълкуват откъде духа вятърът (спойлер: от североизток).
Всичко започна, след като сайтът Bellingcat направи връзка между странното отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев в София през 2015 г., и турнето на прословутия отбор "екскурзианти" от ГРУ срещу Сергей Скрипал в китно Солзбъри през 2018 г.
За три дни блесна целият професионализъм на службите за сигурност, проявен през последните 3 години. Оказа се, че основната версия за натравянето на Гебрев е стигнала до чинията с рукола и чашката с кафе, без да се помръдне по-напред. Натровеният сам си е поръчвал лабораторни експертизи в чужбина, за да разбере какво изобщо е погълнал. Макар че и вестниците са разбрали за инцидента със собственика на "Емко" през 2015 г., действащият президент Росен Плевнелиев не е получил нито една справка от подчиненото си разузнаване по случая. Не се разбра дали изобщо е поискал такава.
Оскъдният достъп до публична информация по двата случая беше достатъчен за агентурата от запаса, която незабавно отся "правилните" изводи: Покушения ли? Покушения няма, има коварен вселенски заговор срещу Майка Русия.
Дори някой да е полежал в кома след сблъсъка си в строгата пестница на Кремъл, то това е станало по вина на самите жертви. А те, впрочем, са налудничави и вредни хора, готови да се гърчат в задух и повръщано (заедно с децата си), само и само да лепнат петно върху безупречния стратег Владимир Путин.
Рецептурната книжка с опорни точки на ДС почива върху няколко базови аксиоми, които не подлежат на доказване или оспорване:
1) Русия е безгрешна. Няма "но". По-безгрешен от Русия е само Путин. Всички обвинения за последователна политическа агресия на чужда територия са плод на неразбиране и западняшка завист срещу широката славянска душа.
2) Руските служби - наследници на КГБ не грешат никога, нито в целите, нито в средствата, нито в организацията, нито в изпълнението. Покушенията срещу Скрипал и Гебрев са очевидни провали, а такова нещо като "руски провал" не съществува в природата. Чернобил, Курск, Беслан, обстрелът на полет MH17 с "Бук" над Донбас - това са само подробности от пейзажа.
3) Руският поръчков убиец е най-поръчковият убиец на всички земни кълбета. Той действа с размах, въображение и категоричност, с рицин в чадъра, с полоний-210 в чая и с контролен изстрел в тила. Дори когато го разобличат и скалъпената му фалшива легенда звучи като подигравка с елементарната човешка логика, трябва да му вярвате. За него гарантира RT.
4) Дори ако агенти на ГРУ са шествали из Европа с цел показни екзекуции, няма начин да са пратени по държавна поръчка. Сигурно става дума за нещо частно, солово, на собствени разноски. Самодейна постановка, без режисура. Но дори и това да е вярно - виновниците няма да бъдат предадени на западен съд, ще се размине с няколко уволнения (плюс внезапен инфаркт на прекия им ръководител).
Във всички случаи, Русия не желае да носи отговорност за разпръскването на професионално-подготвени убийци по частни корпоративни структури, както ДС не желае да носи отговорност за възхода на мутрите.
Ако мероприятието все пак е проведено със знанието на Путин? Значи, тук става дума за възмездие срещу враговете и гадовете, а то е обяснимо. Необясним е само провалът.
Освен това, в САЩ бият негрите.
5) Дори ако руски държавен агент е замесен в опит за убийство на територията на България, това няма значение. България няма интерес от врагове, а ако повдигне възражения срещу Русия, ще обиди Освободителката. Пази Боже!
Това са основните носещи колони на логиката, според която "войната е мир", а "свободата е робство".
Те не целят да внесат яснота по и без това мъглявия случай, тъкмо обратното. Целта е утайката да се размъти, да се внуши усещане за дълбока конспирация, в която българинът няма друг полезен ход, освен да се сниши.
Открийте десетте разлики между Лондон и Лом, между Боев и Бонд, между институционалната реакция по двата случая и "пропагандните" волности на т.нар. лидери на обществено мнение в двете страни. Вслушайте се и в оглушителното мълчание от страна на Президентството, което до вчера роптаеше срещу външната намеса в чужда държава на другия край на света, но пропуска да види какво се случва в собствения му заден двор.
След това сами ще си отговорите на въпроса защо България не изгони нито един руски агент под прикритие след случая "Скрипал".
