Задкулисие без граници

Защо думата „задкулисие" още съществува в политическия новговор (по Оруел), след като много по-подходяща е „предкулисие"?

„Предкулисие" е, когато политик от ранга на Станишев, проектиращ се в образа на европейски комисар, попадне по своя воля в очевиден скандал-еднодневка, бил той и епизод от война на две конкуриращи се медийни групи.

Ето пример за „предкулисие" - мандатоносителят, водачът на листа, председателят на българските и на европейските социалисти Сергей Станишев, иначе свел до минимум медийните изяви, прави мигновен коментар пред агенция БЛИЦ, току що разкрила писмо от личната поща на Иво Прокопиев до редакцията на притежаваните от него медии.

Станишев се включва директно от Троян с пространна критика на „задкулисието в България", без да пита как БЛИЦ се е добрала до личната кореспонденция на Прокопиев и служителите му, без те да са реагирали официално, без нищо от писанията в агенцията да е потвърдено.

„Предкулисието" може да се дефинира и като особено нелеп опит за скандал, изместващ общественото внимание от други въпроси, например диктувала ли е Москва на българския парламент какво да прави с „Южен поток".

На следващия ден щафетата срещу „опорните точки на Прокопиев" поеха Драгомир Стойнев и Мая Манолова, без дори да разберат, че БЛИЦ вече са покрили дописката си - най-вероятно усетили гафа си.

Вместо да пита кой е нарушил закона, прониквайки в личната поща на бизнесмен и медиен издател, Мая Манолова реагира с неточно заучена фраза: "С внасянето на вота на недоверие Бойко Борисов изпълнява опорните точки на Иво Прокопиев. Вот по време на кампания е като любов по време на холера, защото това не е дебат, а скандал".

Манолова щеше да бъде по-ефектна, ако вместо да си служи с магическия реализъм на Маркес, просто да бе припомнила за разбитата поща на Илияна Йотова. Тогава всички разбрахме как червените тролове шестват из форуми и социални мрежи.

Този път „разкритията" са много по-повърхностни, освен нарушаването на личната неприкосновеност, което е незаконно деяние. Може би тогава социалистите бяха прекалено гузни, за да акцентират върху моралната страна на проблема.

Някой иска да вярваме, че задкулисието е виновно за всичко, че е толкова огромно и безпределно, че е непреодолимо. Важното е да не мислим, че виновни са Станишев, Борисов, Бареков, Пеевски, Пенгезов, Цацаров .... нито един от тях.

Докато ни убеждават в това, политиците все по-евтино се излагат. Ето това е „предкулисие".