Най-големият бюджет в новата история на България ще налее милиарди евро в системи с висок корупционен риск, без те да бъдат реформирани.
Това предупреждават от Асоциация "Прозрачност без граници" в отворено писмо до Народното събрание и министър-председателя, изпратено по повод внесения проектобюджет за 2026 г.
Според организацията разходната част на Консолидираната фискална програма достига близо 57 млрд. евро, или 45,8% от БВП, което представлява увеличение с близо 20% спрямо предходната година.
От "Прозрачност без граници" посочват, че това са нива, които според тях противоречат на Закона за публичните финанси и надхвърлят праговете, при които, по оценки на Европейската централна банка и Международния валутен фонд, държавните разходи започват да възпрепятстват икономическия растеж.
Организацията обръща специално внимание на капиталовата програма, по която са предвидени над 9 млрд. евро за инфраструктурни проекти, включително пътища, ВиК, енергийна ефективност и административни сгради. Според авторите на писмото голяма част от обектите не са конкретно посочени, а законът позволява средствата да бъдат преразпределяни между различни проекти.
По тяхна оценка начинът на разпределение на средствата не е променен, административната дискреция остава висока, а това създава предпоставки за търсене на политическо и административно влияние при разходването на публични средства.
Здравеопазването е посочено като пример за проблемен сектор
От "Прозрачност без граници" определят здравеопазването като най-яркия пример за модела "повече пари без реформи".
Според организацията бюджетът на Националната здравноосигурителна каса ще нарасне с още 705 млн. евро и ще достигне 5,5 млрд. евро, което представлява увеличение с 33% за две години и осемкратен ръст спрямо нивата отпреди две десетилетия.
В същото време организацията отбелязва, че едва 37% от българите заявяват удовлетвореност от здравната система, което според нея е най-ниският показател в Европейския съюз при средно 58% за общността.
Като аргументи се посочват още готовността на 92% от медицинските специалисти за протест, фактът, че пациентите продължават да покриват над 45% от разходите за лечение от собствения си джоб, както и липсата на резерв в НЗОК след прехвърлянето на натрупаните средства през 2009 г.
Критики и към финансирането на частните болници
Организацията поставя акцент и върху режима за обществените поръчки в частните лечебни заведения.
Според "Прозрачност без граници" частните болници, които получават над 90% от приходите си от НЗОК, от 2016 г. насам не са задължени да провеждат обществени поръчки, за разлика от държавните и общинските лечебни заведения.
По данни, цитирани в писмото, така ежегодно непрозрачно се разходват над 750 млн. лв. публични средства. Организацията припомня, че Европейската комисия води наказателна процедура срещу България по този въпрос още от 2018 г., а Народното събрание неколкократно е отлагало или е отказвало законодателни промени.
Призив за обвързване на финансирането с реформи
В заключение "Прозрачност без граници" настоява публично финансиране да получават само сектори, които разполагат с работещи механизми за отчетност, прозрачност и управление на корупционния риск.
Според организацията "наливането на милиарди" в системи без структурни промени не може да доведе до различен резултат, а дефицитите и нарастващият държавен дълг могат да бъдат ограничени чрез по-ефективно и отговорно управление на публичните средства.
