"Тогава Исус каза: И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни".
Така пише в Евангелието от Йоан. В началото на Великия пост, когато християните са призвани към смирение и прошка, руският патриарх Кирил реши, че един открит урок по "историческа правда" с назидателен тон ще бъде достоен завършек на тридневното му посещение у нас.
Да, и преди това височайшият духовник не остана незабелязан. Започна се с полицейска профилактика по домовете заради "заплахи и обиди" срещу Кирил във Facebook, мина се през забраната да се веят други знамена, освен българското и руското, на тържествата на Шипка, а накрая дойде и кулминацията...
Московският патриарх изля недоволството си в Президентството с тон, който определено не подхожда на гост, камо ли на духовник в независима държава.
Активното мероприятие беше предназначено най-вече за медиите, които трябваше да предадат на широката общественост "недоволството на патриарха".
Явно обаче отразяването не се е сторило задоволително на сценаристите, тъй като Московската патриаршия публикува и видеото от цялото изказване на Кирил при президента в YouTube, без да си прави труда да предупреди българската страна.
В публикувания запис не присъства отговорът на Радев, който напук на демонстративните си усилия да крепи топлата връзка с Москва, този път се оказа забъркан в хубава руска каша.
"Още веднъж искам ясно да ви кажа, че България бе освободена от Русия" - натърти в изказването си патриарх Кирил. Той убедително припомни красивата приказка за безкористното решение на Русия от любов към българския народ да започне една война с единствена цел - освобождението на братята по дух, култура и религия, завоювано с руската и ничия друга кръв.
Би било твърде хубаво, но за съжаление това не е цялата истина.
Героично-романтичният патос, с който години наред Руско-турската война бе представяна в българската история, най-накрая отстъпи място на реалния прочит на събитията. Те съдържат и други нюанси, а именно - хладнокръвните имперски интереси на Русия, проблемите по време на войната с липсата на оръжие и провизии, оставените на произвола на съдбата и времето руски части.
След края на сраженията идват и проблемите с Освободителите, непризнаването на българските територии и трудното "освобождаване от руските генерали".
Всичко това не отменя руските жертви, но заедно с тях - макар и като части от руски гарнизони - са се били и финландци, сърби, черногорци и други. Румънците дори участват със собствена армия. Нима хилядите загинали от други националности не заслужават нашия поклон или засенчват руския подвиг?
Нима 140 години ние не сме благодарни на Русия?
Не носят ли и днес основните символи на българска държава като патриаршеската катедрала, ключови булеварди и улици имената на руския император, руски светци и руски военачалници?
Не беше ли достатъчно 45-годишното функциониране на България като най-лоялен сателит на съветска Русия? Дори днес, 140 години след освобождението, мотивът за "вечната и безкористна дружба" продължава да се експлоатира като оправдание за икономически схеми за милиарди.
Благодарността също има своите граници, дори и в Москва да виждат картината по-различно.
Можем само да гадаем дали патриарх Кирил пристигна като заместител на другия спряган гост за тържествата - Владимир Путин и действаше тук като негов говорител. Или поводът за обидата бе не толкова от споменаването на чуждите воини, а телеграмите, които премиерът Борисов изпрати на Трети март до премиерите на Полша, Румъния, Черна гора, Молдова и Украйна?
Не за първи път Кремъл се опитва да ни учи на история- Червената армия бе спасила българските евреи, Кирил и Методий написали руската азбука и други подобни куриози. Не София обаче започна да тропа по масата обидена, а чуждестранните воини се споменават на Трети март още от времето на комунизма.
При посещението си в Руската църква, Московският патриарх пропусна да отбележи, че храмът е построен, защото в края на 19 век Московската патриаршия не признава Българската екзархия. Целта е била руските войници да не се черкуват в "схизматична" църква, а да имат своя. Емблематичен знак за любовта между двете Православни църкви.
Патриарх Кирил държеше да подчертае, че за да дойде в България е отложил всички ангажименти и срещи в натоварената си програма.
Но ако целта на посещението му е била да покаже колко неблагодарни са българите - благодарим за такива гости. Следващия път може да не си променя програмата.
