Първанов първо изсвири високия тон на разочарованието и колективната безотговорност,когато порица своите депутати, защото зад гърба му одобрили дълга на Владислав Горанов. После АБВ прие оставката му, което е някак революционно особено на фона на 13-те години на Сергей Станишев начело на БСП.
Георги Първанов има старошколска закалка и когато го виждате да прави крачка в някоя посока, бъдете сигурни, че е помислил за следващите две.
На пръв поглед оставката му е гениална, защото дава силен сигнал - и към своите, и към чуждите, че АБВ си държи на думата. А Първанов отлично знае, че повечето хора си остават само с първия поглед.
Традицията повелява рядкото явление „оставка на лидера" да води до преизбиране или до инсталиране на някой послушко - имитатор.
Случаят едва ли е такъв.
Георги Първанов въведе ново понятие - оставка в бъдеще време, която ще влезе в сила на 25 април.
Момчето не си отива, другари, само така изглежда. И изглежда много добре.
В устава на АБВ няма клауза за предсрочно отстраняване на председателя. Той се избира пряко от всички членове, а не от Националния съвет, така че Първанов може де факто да е в оставка между няколко часа и няколко дни.
Надали някой ще се изненада, че точно на 25 април Националният съвет на АБВ ще се събере, за да приеме кандидатури за председател. Както Първанов сам намекна, няма да откаже поста отново, ако някой от съпартийците му го номинира. Ясно е, че няма друг. Румен Петков вече каза, че ще се оттегли в полза на бившия президент, а Ивайло Калфин надали може да понесе още една отговорност на плещите си.
Оставката на Първанов е урок, който БСП може да опита да възприеме, вместо да отрича всичко, идващо от „късащия живо месо" Първанов. Ако столетницата продължи със същата инерция - на опиянение и слепота, няма да има друг избор, освен да наблюдава пасивно как АБВ й краде избирателите ... да не кажем партията.
