Съдбата на едно сирийско семейство, пребиваващо абсолютно законно в България, се преобърна в рамките на пет минути. Толкова траеше прякото включване от площада на Белене в ефира на Нова ТВ, след което кметът Милен Дулев заяви, че няма да регистрира бежанците.
Достатъчни бяха един общински съветник и петдесетина негови привърженици, които изведнъж се оказаха изразители на волята на шестте хиляди жители на град Белене.
Беше очевидно, че кметът се мъчи да измисли законови доводи, за да изгони бежанците. Та и вълкът да бъде сит, и агнето цяло. Все пак избори идат, не може да недоволства електоратът. Току виж първият му кметски мандат се окаже последен.
Така този, който трябва да пази закона, представителят на властта, публично, в телевизионен ефир, го погази. Погази и конституцията, в която ура-патриотите, завити в руски знамена, се кълнат.
В нея пише, че „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели". Явно за едни законът важи, за други обаче не.
Бежанец в България вече се е превърнал в синоним на опасен индивид, с тъмно минало, носител на радикален ислям.
Няма търпимост, дори когато става дума за образовани и мирни съпрузи с две поотраснали деца, загубили дома си при бомбардировки, поискали да стъпят на краката си не другаде, а у нас. Самото им присъствие се превръща в дразнител за „спокойствието" на българина. Може да няма работа, хляб, здраве и перспектива, но „спокойствието" той не си го дава.
Семейство Албакри са преживели ужаса на войната, но не ясно дали ще оцелеят след традиционното българско гостоприемство.
Така става когато институциите мълчат, служебното правителство си трае, а главният арбитър в спора между протестиращите и отец Паоло Кортези е телевизорът.
Може би без любезното съдействие на bTV и Нова, които бързо надушиха интересния сюжет и окупираха площада в Белене, семейство Албакри нямаше да бъде принудено да напусне новия си дом. Може би местните недоволни щяха да помърморят и да забравят. Може би щяха да се запознаят с новите си съседи, преди да вдигнат камък срещу тях.
Но за медийния скандал е нужна масовка, то се знае. Пък и хората се радват на неочакваното внимание. Кога друг път в Белене ще им дойде телевизията на крака.
Нищо че свещеникът просто е искал да направи едно добро дело. В друго време, в друг свят.
"Явно Белене не е Европа"- заключава Милен Цветков в предаването си. "Белене - поредното място, където не искат бежанци" - завършва дълбокомислено Хекимян.
Така се гради площадната демокрация. Представете си, че утре на мястото на сирийците се окажете вие. Представете си, че площадната демокрация си намери нова мишена: богатите, софиянците, циганите, феновете на ЦСКА, тези, които носят сини гащи... Колко му е? Кой ще ги спре?
От нас зависи да не останем безразлични. Иначе утре ще ни управлява момчето с руското знаме от площада. И тогава България ще ни се стори тясна.
