България-Диария

Лятото е сезон, по време на който ти се иска да четеш, слушаш и гледаш приятни новини. Кой ще бъде на еди-си-кой фест, къде има нова велоалея, ново заведение с истински коктейли и истински студен чай, къде пържат най-хубавата риба, на какъв лагер е добре да изпратиш детето си, някакви забавни идеи как да полешпериш блажено, но икономично...

Лето 2011-а обаче България си е все така назад в толкова отношения, че ни се налага да слушаме как 39 деца попаднали от тоалетните на китенски лагер директно в инфекциозното на бургаската болница, заради това, че в ресторанта на хотела готвели с вода за поливане. Или от някакъв неясен кладенец. Най-вероятно и без водомер...

Новината е едновременно толкова гадна и прозаична, че диарията май се затвърждава като запазена марка на нашето море. И "Отивам да тоалетната" е по-често споменавано от "Отивам до плажа"...

Излиза, че единственият вариант тригодишният ми син да види морето е да пропътувам около 500 км, да го топна във водата, да му погледам лапешкия сеир по плажа за кратко и веднага да го прибера обратно.

От години наред е ясно, че каквото и да хапне малко дете по морските курорти (често независимо от звездите, обозначаващи качеството на хотела/ресторанта), до третия ден максимум то е с температура над 39 градуса, повръща и дриска до тотално обезводняване - и влизане в болницата. Болниците по Черноморието пък от своя страна са с минус пет звезди (който е бил в инфекциозното във Варна, сигурно още има кошмари).

Ако пък имаш голямо дете, се оказва, че трябва да му направиш списък с предупреждения, който включва това да не яде нищо от храната в ресторанта, за който си платил предварително, както и да пие само минерална вода. Така са се отървали от инфекция френските деца в лагера в Китен, където - освен че храната се приготвяла с гадна вода, инспекторите са открили 200 кг фира на месни и млечни продукти. Които са за екарисажа, а не за тенджерата.

Трябва ли винаги да се стига до инцидент, за да се инициира контрол? И то превантивен, не реактивен. Не може ли веднъж да се извърши проверка на качеството на храната и водата преди детето ти да се озове примряло в болница... В която от теб се изисква да си носиш освен чаршафите, и знания и умения по медицинска помощ, тъй като често се налага сам да сменяш системите на хлапето, поради липса на мотивация у болничния персонал да бди над дрискащите деца.

В този сезонен контекст България наистина прилича на страна от Третия свят. И ако не беше всичкото това кичозно и агресивно строителство по Черноморието, можеше да не се питаме защо, ама защо наистина не се строят най-сетне пречиствателни станции?

Мутро-държавническата ни система обаче позволи диарията да се превърне в норма по морето ни. Такава норма, че най-стъписващото в актуалната новина за натровените деца в Китен е това, че заразният ресторант няма да бъде затворен сега, защото в хотела лагеруват близо 500 деца, които нямало къде да бъдат изхранвани...

Междувременно менюто на децата ще се подготвя под прекия контрол на санитарните власти, а ако бъдат открити и други проблеми, ресторантът ще бъде затворен след края на лагерната смяна.

Да поекспериментираме с детски стомаси значи?! В нормална страна този хотел трябваше да е затворен на мига след установеното нарушение, а предварително платените пари за лагеруването на децата да са върнати на родителите. Да не би класическият курортист по нашето море - независимо дали българин, или украинец - вече да понася стоически няколкодневното разстройство по време на кратката си ваканция?

Докато всички не бойкотираме неглижираната курортна схема, собствениците на хотели ще ни пробутват чаша студена вода със съмнително качество без да им дреме за последствията. Но явно се надяват рано или късно да станем резистентни към заразата...

А пък министърът на храненето проверявал ол инклузива.

Новините

Най-четените