Ще фалира ли БНТ? Краткият отговор е "не", независимо от апокалиптичните заплахи и обективното натрупване на дългове за десетки милиони лв.
Закриването на жива обществена медия е равносилно на електорално самоубийство за всяко правителство, не само в България.
БНТ ще бъде спасена дори ако спасението се окаже принудително поставяне в режим на будна кома.
Но зад това "облекчение" не може повече да се крият метастазите на опасната болест в националната телевизия.
Болестта на БНТ не е резултат само на мениджърската немощ на екипа около Константин Каменаров, отстранен безславно от поста си на генерален директор след присъда за шофиране в нетрезво състояние на средата от мандата. Не е резултат само на безотговорно отношение на Управителния съвет или програмните ръководители, позволили изтичането на пари в пясъка през обвързване със скъпи и нерентабилни външни продукции.
Кризата се влошава от година на година заради хроничния бюджетен глад, неадекватната регулация и целенасоченото изкривяване на пазара (БНТ не е единствената медия, която разчита на публичен ресурс за съществуването си - бюджетите по оперативните програми служат за удобна "възглавница" на десетки частни телевизии, радиостанции, вестници и онлайн-издания).
Колкото и внушителна да изглежда сумата от 67,7 млн. лв. - размерът на годишната държавна субсидия на БНТ за 2019 г. - тя е в пъти по-ниска в сравнение с общите приходи на комерсиалните медийни групи като Nova или bTV. Ако минималната работна заплата в България се е повишила двойно за последните 7 години, бюджетът на БНТ за 2019 г. се е вдигнал с 1 процент в сравнение със субсидията от 2012 г.
Фактът на финансовия дефицит е безспорен и за него ще трябва да бъде търсена лична отговорност. Но дефицитът е следствие, а не причина за проблема. Кризата в БНТ е функция от държавната политика, изразена през бюджета. Това е ефектът от приливите на остър политически натиск, следвани от отливи на какъвто и да е интерес към нуждата от подобряване на качеството на обществената медия.
Има нещо много по-опасно от обезкървяването на национална медийна корпорация с четири денонощни канала с различни профили и програмни изисквания.
Най-ценният ресурс на БНТ не е зрелището, а доверието.
Новините и публицистиката - умът и духът на телевизията - са маргинализирани до неузнаваемост през последните две години. Медията сама отстъпи запазеното си водещо място в националния дебат с пасивност, обезличаване, загуба на рефлекс за реакция и кадрови недоразумения в ключовата дирекция "Информация".
Доверието е слабото звено в системата, а слабостта може да доведе до тежки последици в предстоящия процес по оздравяване на "вечния болен". Правителствените инжекции ще поставят всяко следващо ръководство на БНТ в още по-силна политическа зависимост.
Възможните варианти за развръзка в БНТ са няколко - отлагане на конкурса за наследник на Каменаров до разписване на спасителна програма в рамките на тази година; избор на сламен човек за позицията "директор на водопад" въпреки финансовия батак; структурно сливане на БНТ и БНР под претекста за наложителни бюджетни икономии.
Всеки от тези сценарии е игра с отрицателен резултат за публичния интерес.
Безсрочното удължаване на временната власт на Емил Кошлуков е неадекватно, доколкото самият той би трябвало да носи солидарна отговорност за управленската криза като програмен директор на БНТ1. Нито Кошлуков, нито друг от кандидатите в конкурса на СЕМ (от бившия водещ на "Риск печели, риск губи" Къци Вапцаров до журналиста в партийната телевизия на БСП Стоил Рошкев) не е лидерът, от който телевизията се нуждае остро.
Третият вариант - концентриране на административния контрол над държавно-издържаните медии - ще доведе дотам, че БНТ и БНР ще се окажат закачени на още по-къса политическа каишка за удобство.
Това ще е смъртната присъда на обществения им характер.
Тогава вече заплахата за фалит на БНТ - не просто паричен, а морален - ще се окаже съвсем реална. И няма да липсва на никого.
