"Мани ги, простаци" - е генералният извод, който можеш да чуеш от всеки над 30-те за родените преди 86-а. Келеши без особени интереси, които познават Маркес само с лигавите сентенции от фалшивото му предсмъртно писмо, отварят се само в обездвижващия свят на Facebook, а хедонистичните зони в мозъка им се активират най-вече от автобусни хитове.
Да кажеш кооолко е зле новото поколение обаче е толкова безпринципно, колкото да играеш голф, ако предишния ден си друсал кючек (макар и инцидентно, и щото всички в компанията го правиха).
Имаме навика да обсъждаме младите в тяхно отсъствие. Между хорцата, които друсаме, когато благополучно сме ги изпратили за бала им във Военния клуб. Знаем ли дали имат хапчета за летене в джоба си, докато ние се дъним, проплаквайки на драматично сръбско парче, което сме си позволили да поискаме от диджея по време на пенсионерското афтър парти по случай завършването на детето? Крепим вярата в доброто му бъдеще с петата водка, до която - молим се - то да не стига дори по време на абитиурентската си вечер, за да не се изложи пред съседите, когато се прибира.
Откъде извадихме този неприятен образ на новото поколение? Поканихме ли 18-годишните в някой сутрешен блок, за да ги питаме дали наистина гледат "Биг Брадър"? Дали се информират чрез вестник "Шок"? Дали ще ходят до Белград заради концерта на Лепа Брена или заради Exit-a? Работят като сервитьори, защото са тъпи - или защото сме ги оставили да се оправят сами?
Показахме ли на момичетата нещо по-стилно от лилава сатенена рокля с по-дълбоко от Яндзъ деколте? Оставихме ли на нощното шкафче на момчетата "Дзен и изкустовто да поддържаш мотоциклет"? Дори не говорим за Достоевски. Или за Вирджиния Улф.
Казахме ли им, че Тошко Африкански може да ги накара да се смеят без безсилния сърказъм, с който се хилят, докато в демодиран риалити формат някой безуспешно имитра Саша Барон Коен?
Новото поколение няма свое медийно представителство. Родните телевизии го оставиха в дома за сираци „Риалити шоу". Присъствието му е анонимно. Извън необятните социални мрежи, то губи същността си в угнетяващи тв предаваня, които издигат в култ нечистоплътността в целия й смисъл или недъга като талант.
О, да - обсъждаме проектозакона за училищното образование, който предвижда на децата да им се поставят оценки за поведение. Но не с учениците, а с Ана Цолова, на която, между другото, много ще й отива една показалка в ефир.
Образът и мнението на новото поколение гният в информационното затъмнение на все пак съществуващите субкултури и нещата, от които младите се интересуват - кой ще пее на Spirit-а това лято, как се става световен шампион по паркур, получавам ли призовка за ада, ако принудя гаджето си да направи аборт, скучен ли съм, ако не се кефя на Борис Дали...
Преди имаше "Споко". С красви водещи, маркетирани и с добрия си външен вид, и с доброто си образование, и с богатството си от хобита. С пъхнати в джобовете на Mason's-а си ръце и с баскетболна топка в краката. Или седнали върху скейтове между гостите с щръкнали коси. Говореха си за техните си проблеми.
Сега телевизията говори само за проблемите и тъпотиите на големите. Ако говори за проблемите на децата, то е в контекста на ужаса в тази страна въобще. И със сигурност далеч от тяхното мнение.
„Споко" едва ли е грабнало тийнейджъсрското внимание така, както може да го направи сериал като „Двама мъже и половина", да речем. Но то помагаше на големите да се отърсят от праха на соцразбирането си за проблемите и да погледнат по-модерно на драмите на децата си.
Предаването боравеше с малко фалшива патетика, езикът му леко накуцваше в опита си да бъде непременно жаргонен, а тийн бунтарството изглеждаше фарсово. Но то бе добър модел за предаване, от което има някакъв смисъл, и заради опита да поставя теми, които абсолютизираха образа на младото поколение.
Приказките за човешкото самоопределение са отживелица, тъй като днес човек все още се определя най-вече чрез телевизията. Тя задава модели на мислене и действие и до голяма степен е най-мощният източник на социализиращо влияние.
Ето защо липсата на предавания, адресирани към младите хора и адекватни на интерсите и тона, характерни за възрастта им. е най-ефективният начин да ги обезличиш. И да ги заклеймиш. След като си ги лишил от поддържащи каузи.
Кое предаване в последните години например се ангажира с анти-СПИН кампании чрез попкултурни инструменти? Кой говори за нормални неща като избора или не да живееш извън дома на родителите си, наркотиците като лайфстайл, обратните, геймърството, бележкарството, аутсайдерството.
Днес тийнейджърите нямат популярна и позитивна тийн библия, към която да искат да се докопат. Те нямат и своите идоли сред връсниците си. Ъпсурт остаряха и потънаха в блясъка на спонсорираната култура.
Децата ни завариха тв модел за лайфстайл, който не те са задали. Ние свалихме границите, които ни деляха от чалгата, а после се хванахме за главите, че това, което виждат по телевизията, предопределя интересите и плановете им.
И ако новото поколение като цяло говори кръчмарски (в което не съм сигурен, защото никъде не го чувам), то е защото докато под тавана на НДК има място за всички - и за Веско Маринов, и за Конча Буика - телевизионният праймтайм предпочита само първия.
