Премиерът Бойко Борисов каза днес, че в България се живее добре.
Вместо коментар по темата и кримисводките, които със сигурност премиерът вече е изчел още в ранни зори, преди да отлети за Хърватия, предоставяме на вниманието му кратка медийна сводка от няколко събития от днешния ден.
Болните от рак отново са без лекарства
Стотици онкоболни в България в момента са без терапия заради липса на лекарства, съобщи председателят на националната пациентска организация Станимир Хасърджиев.
В много от болниците търговете за доставка на скъпоструващи животоспасяващи медикаменти все още не са приключили.
В края на м.г. здравното министерство реши повече да не купува скъпите лекарства за пациенти, болни от рак, и тези, поставени на хемодиализа. Търговете бяха прехвърлени на болниците.
Една от големите болници, в която лекарства за онкоболните няма, е ИСУЛ.
Като стане ясно, ще стане ясно
С радост ще увеличим пенсиите, когато имаме тази възможност, каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. "Като стане ясно, ще стане ясно" е отговорът му на въпроса "Кога?".
Запитан дали увеличението ще стане до 2013 г., министърът заяви: "Определено ще има възможност и определено ще ги увеличим". Definitely... Без отговор на въпроса: "Замразяват ли се пенсиите?".
От обявената вчера тригодишна бюджетна прогноза става ясно, че до годината на редовните парламентарни избори - 2013-а, пенсиите и заплатите в бюджетния сектор няма да се увеличават.
Който иска СРС, той си ги и разрешава
Графологична експертиза е установила, че почеркът върху искането за подслушване на съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившия военен министър Николай Цонев идентичен с този върху разрешителното срещу двамата да бъдат приложени специални разузнавателни средства.
Няма как прокурор да поиска СРС-та, съдия да ги разреши и всичко това да е направено с... почерка на един и същи човек.
Добре се живее в България
Бойко Борисов: "Добре се живее в България. Имаме един от най-ниските дългове и един от най-ниския дефицит в ЕС и сме много по-напред от вас (Хърватия)..."
Я виж ти - животът е прекрасен, опакован в макроикономическите прогнози на Дянков и сие. Дали пък да не вземем да повярваме...
Поп фолкът вече си носел касови апарати при участия, похвали се шефът на НАП Красимир Стефанов. Леле.
Аре чукнете ми на апарата едно "Милионерче, не се съжалявай..."
Че защо да не приказва глупости Бойко? Милион и половина от вас гласуваха за него и като гледам пак се готвят да си го подкрепят..... кой тогава е виновен? Тоя със зелника или другия дето му го дава?
Majesty Ако донесеш едно и за мен, ще ги смятам вече за милион и половина без един
александър зашев | 28.04.2011 12:38 Мнооого си тъп, Саше! У вас само бТВ ли гледате?
...През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"... "Приказка за стълбата" от Христо Смирненски