Попаднали сме в прегръдката на една дълбоко провинциална близост, от която измъкване няма.
Премиерът е Бойко, шоуменът на Републиката е Слави, първата ракета на България е Гришо, а гражданите на милата ни родина са чичо Пешо и леля Мария.
Публичността ни не обича фамилиите, още по-малко обръщението "госпожо" и "господине".
Това институционализиране на личните имена минава през най-висока инстанция - по националните телевизии вече е норма млади репортери да говорят на възрастни хора на "ти" и на малко име: "А сега Бай Ангел ще ни каже за ланския сняг".
В така наречената публицистика ситуацията не е по-различна - разговорите между водещи и политици са заприличали на надвикване през балкона на комшията. Премиерът - самият той по-известен като "Бойко", "бате Бойко", "Баце" и т.н., нарича министрите си "Лилето" и "Влади", а председателят на парламента - просто "Цецка".
По фамилия се говори само на лошите - Костов, Пеевски, Дянков, ФидосИЕва... последната дори не е удостоена с честта да й се произнася правилно името.
С малките си имена всички сме равни, някак простовати и еднакво мизерни. Всички сме Динко, а мошениците ни изглеждат по-близки и по-малко виновни.
Фамилиите са не просто 3-то име на човек, те са символ на родовата принадлежност и памет.
Доброволното отказване от тях е манипулативен реверанс към масите - към хората без история, без титли. Това е популистки акт, който дискриминира хората с имена - прави ги далечни и чужди, дори превзети.
С отказа си от фамилните имена ние доброволно се отказваме от личното си пространство. Много по-лесно е да питаш Бойко за внучето му, отколкото господин премиера.
Дори царят в България, отчасти доброволно делегитимирал се до Симеон Сакскобургготски, се лута дълго време между Негово Величество и Симеон, за да свърши накрая просто като Царя.
Накрая доживяхме момента, в който Галена прескача границите на битието си и по покана може би повече на Ахмед, отколкото на Доган, става жив свидетел на политически процеси като изгонването на Местан от ДПС.
България не обича елитите си, но трябва ли всички да сме в ролята на чалга изпълнители?
Социалните медии допълнително утежняват ситуацията с авторитетите - там формите на познанство са сведени до приятели и последователи, а "моята дума" е срещу "твоята дума". Всички сме равни, някои - дори повече. Домоуправителят на панелка в "Люлин" става по-меродавен от професор по конституционно право.
Ще се окаже, че мечтата на Бригадирското движение я сбъдна Марк Зукърбърг. Иронията е, че Бриго Аспарухов има само 16 френда.
Във Фейсбук фамилиите също се ползват с негативна конотация - там "Иванов" обикновено е вързано с продължение от типа "какво знаеш ти?" и звучи като реминисценция от казармения език на старшините.
Не винаги е било така - претопяването на авторитетите се случи неусетно, но систематично, между интервютата по пантофи, "Иване, кажи си", "всички сме братовчеди" и други реплики, за да се стигне накрая до еманацията на тази философия "аз съм прост и вие сте прости".
Сега границите между "ти" и "вие" са като въжен мост - крачката от "Шоуто на Слави" до "Референдума на Слави" не е голяма.
А България все повече заприличва на село, в което не всички се обичат, но всички са на "ти".
И за това са виновни журналистите.
Не е професионално за журналист да говориш на "ти"със събеседника си, без значение дали ти е приятел или предварително си поискал (което също не е редно) позволение да се обръщаш по този начин. Няма да забравя интервюто на Жени Марчева (дано не бъркам името) по бтв с предишния посланик на Великобритания у нас. В цялото интервю тя се обръщаше на "ти" към него, въпреки че започна с "Ваше превъзходителство", както изисква протоколът. След доброто начало интервюто придоби махленски характер, което беше обидно, поне според мен, както към посланика, така и към тв аудиторията. Това, че познава отблизо човека и му е ходила на гости, не беше нужно да бъде изтъквано в ефир, дори излезе, че се фука. Така че, да, журналистите до значителна степен наложиха този порочен стандарт, който се простира в доста други сфери на дейност. Утехата ми е, че в заведенията (за жалост не и в магазините, където обръщението на "ти" е също доста често явление) мога да накажа сервитьора/ сервитьорката за неуместното фамилиарничене като не му/й дам бакшиш. И го правя. Имаме учтива форма на обръщение в езика си и тя би трябвало както да се възпитава, така и да се употребява. Но точно употребата на "ти" се толерира и налага масово. Сред нещата, които туристите, пътуващи в Германия и Франция, например, са съветвани да избягват като крайно неуместни, е точно обръщението на "ти" към непознати. Когато, разбира се, туристите решат да общуват съответно на немски и френски с местните. Показателно е.
Да разговаряш с някого чрез обръщението Вие или Ти означава до каква степен искаш да се дистанцираш от събеседника.Когато съм на бал на английската кралица винаги се обръщам на Вие.Във фейса всички съм допуснал като приятел а с приятел се говори на Ти.Често не се схваща фалша обръщайки се протоколно към някого на Вие.Обръщението Ти често се припознава като фамилиарничене.По същия начин бихме могли да определим обръщението Вие като израз на снобизъм.Затова ало умните.Не се срамувайте от селския манталитет защото просто оттам сте произлезли.А най гадното в човешката еволюция е да презираш произхода си.
Шамито. "Затова ало умните.Не се срамувайте от селския манталитет защото просто оттам сте произлезли.А най гадното в човешката еволюция е да презираш произхода си. " Предполагам вместо "сте" в изречението си искал да кажеш "съм". Дребна но досадна и правеща кофти впечатление грешка.