"Това се казва глупост".
Днес, с тези думи премиерът Бойко Борисов определи договора за ремонт на двигателите на родните изтребители МиГ-29 в Полша.
Преди има-няма осем месеца депутатите от ГЕРБ пламенно защитаваха същия този договор, когато той се ратифицираше в Народното събрание. Тогава споразумението беше безалтернативно, а военният министър се кълнеше, че така късаме зависимостта от Русия в областта на отбраната.
Сега Борисов изживява катарзис във външната си политика. Неизбежно и във военната област се сменя курса.
В бойната авиация има една фигура от сложния пилотаж, която се нарича полутоно (или Split S за западно ориентираните). При нея самолетът се обръща по гръб, прави половин лупинг и се оказва на по-малка височина и с курс променен на 180 градуса.
Държавната политика към изтребителната ни авиация описа точно едно полутоно.
След като договорът с Полша бе определен като глупост, премиерът Борисов начерта нова насока - изтребителите ни МиГ-29 ще бъдат поддържани с руска помощ в наскоро национализирания авиоремонтен завод "Авионамс".
Няма как да не се запитаме, а защо бяха всички циркове в тази сфера, на които станахме свидетели в последите близо две години?
Прочие, този геополитически завой по отношение на МиГ-29 започна да се изпълнява още през януари - февруари, когато с половин уста бе признато, че Полша няма капацитет да поддръжа изцяло нашите МиГ-29 и се започнаха процедури за възлагане на обществени поръчки за покупка на двигатели и резервни части.
Тогава военният министър Николай Ненчев се кълнеше, че тези двигатели няма да дойдат от Русия, но процесите сега вървят точно натам.
Да се върнем към, както премиерът Борисов се изрази, добрата новина за летците.
Това, което министър-председателят не каза, е че се касае за пари и то много пари, които трябва да се налеят в авиоремонтния завод "Авионамс", за да може да поддръжа родните МиГ-29.
Макар и в исторически план заводът да е поддръжал почти всички типове бойни самолети, които са били на въоръжение у нас, МиГ-29 никога не е бил ремонтиран изцяло там.
Единственото, с което може да се похвали заводът, е един провален опит за усвояване на ремонта през 90-те, няколко ремонтирани двигателя по същото време и съдействие на руските специалисти във възстановяване на летателната годност на част от изтребителите ни преди 8-10 години.
Колко ще струват лицензите, машините и обучението на специалистите в "Авионамс" никой не се наема да каже. Ясно е, обаче че резервните части за тези ремонти могат да идват само от едно място - Русия.
Сигурно е и друго - руският военно-промишлен комплекс с радост ще ни "обръсне" за тези услуги. И бръсненето може да е до кръв.
На този фон изниква един много логичен въпрос - защо ще наливаме пари в остарелите МиГ-29, когато до края на годината трябва да се подпише договор за нов многоцелев изтребител (както многократно гарантира министър Ненчев)?
Вероятно, защото нов изтребител няма да има.
Поне не и в оптимистичните срокове, които се залагат днес.
Или както самият Борисов отбеляза в днешното си интервю:
"Новите самолети - когато му дойде времето".
В последните месеци цялата военна експертиза доказваше, че в МиГ-29 живот няма, няма и възможност той да бъде докаран до стандартите на НАТО, да не говорим, че поддръжката му е скъпа, а бойните му възможности са застинали в средата на 80-те.
Може да очакваме полутоно и от Министерство на отбраната, което ще започне да доказва, че няма спешна нужда от нови многоцелеви изтребители, а в МиГ-29 има ресурс чак до 2030 година.
И така, докато премиерът ни се опитва да прави висш пилотаж на геополитическата сцена, пак се готвим да въртим едни пари на гърба на отбраната на България и пак реалният ефект за ефективността на въоръжените ни сили ще бъде скромен.
Или направо казано, никакъв...
