Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Политическа пиеса в 4 действия: Чие е Илинденското въстание

Оставете националната чест, това е политика за вътрешна употреба
Оставете националната чест, това е политика за вътрешна употреба

На Балканите никога не знаеш дали съседът ти е най-добър приятел, дали ти завижда, или ти крои някой подъл номер, за да си присвои част от междублоковото пространство. Така е и в политиката - да разпалиш публично надвикване сред български и македонски националисти не беше особено трудно. Последният повод се оказа спорът чие е Илинденското въстание.

Според Зоран Заев "въстанието е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества". Според Корнелия Нинова - това е повод за междудържавен скандал.

На свой ред, министър-председателят Борисов се видя длъжен да се покаже достатъчно патриот след това предизвикателство и отправи призив към Заев "да си мери приказките". В крайна сметка се стигна до извинение от страна на Скопие и призив да се държи на трудно скрепеното приятелство, без да се обръща внимание на политически изказвания.

Проста пиеса в 4 действия, довела до лек скандал в средата на лятото. И все пак зад всички тези привидно кухи реплики, които политици от България и Македония си отправят, стои нещо повече - обикновена политика за вътрешна употреба и един залог с висока цена.

Това, което не трябва да забравяме, е, че Зоран Заев се е заел с доста мащабна задача, за да обърне страната си към Запада, да я вкара в НАТО и в чакалнята за ЕС. А това изключително много зависи от изхода на предстоящия референдум за смяна на името на страната.

Самата тема на референдума - промяна на конституционното име на страната, за да се угоди на чужд държавен интерес, който на свой ред да отвори пътя на Скопие към Брюксел и НАТО, е меко казано проблематична. Особено за население, което години наред е възпитавано в шовинизъм.

Срещу Заев вече има не едно и две обвинения в предателство на националните интереси и потъпкване на националната гордост на страната. И това - отделно от обвиненията в слугинтаж на ЕС, Гърция, САЩ и дори България.

Също така важен фактор е, че правителството на Зоран Заев не само е коалиционно, но то е издигнато и от партии, които не са първа политическа сила. На последните парламентарни избори неговите социалдемократи бяха втори, а коалиционните им партньори от албанската етническа партия Демократичен съюз за интеграция са трети.

Това дава възможност на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ (партията на бившия премиер Никола Груевски) да претендира за най-голяма подкрепа. А ВМРО-ДПМНЕ е против промяната в името.

И агитира активно срещу нея, залагайки на това, на което е залагала винаги досега - послания за лоши съседи, накърнена национална гордост и реваншизъм. Тези теми все още работят в едно общество, което от 1945 г. насам е облъчвано, че е наследник на великата империя на Александър Македонски, а в продължение на последните 11 години беше третирано с още от тази пропаганда. Промяната след тези 11 години няма да се случи за ден.

Някои навици, особено тези свързани с националното самосъзнание, умират трудно, но за сметка на това са изключително лесни за възраждане.

Затова и Заев трябва да внимава с посланията и да балансира със свои изказвания за патриотизъм, гордост, прогрес и т.н. И от време на време да угажда на тълпата, заставайки зад национални символи и празници. Неговото изказване за македонския празник беше изцяло предназначено за вътрешна употреба.

Същото обаче се отнася и за Корнелия Нинова. Размяната на обиди и нападки между БСП и ГЕРБ е вече стар ритуал, който лидерката на социалистите сякаш за нищо на света не би нарушила.

И когато такова изказване, засягащо по някакъв съмнителен начин националната гордост на България, й падне, то е поредният шанс за атака по посока Борисов. Особено ако той, воден от своята си външна политика на умиротворител и водител на Западните Балкани към правата европейска вяра, не каже нищо по темата няколко дни.

Разбира се, за нея е важно приятелството между двата народа, а самият Зоран Заев й е колега в левицата и (по нейни собствени думи) личен приятел, но националната гордост над всичко!

Има достатъчно много играчи, които биха били безкрайно доволни от нов срив в отношенията между България и Македония и от люшкането на поредната вълна на национализъм, която да доведе до провал на референдума през септември.

Проста пиеса в 4 действия, която вдигна шум и в Македония, и от която всички участници опитаха да извадят дивиденти. Доколко успяха е спорен въпрос. Нещо като "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", ама всички напират да се изкарат Балканджията родолюбец.

Само дето и историята, и празникът, посветен на падналите герои, и националната гордост тук са без особено значение. Те са просто дъвка за партийните импровизации и надцаквания.

Колкото до паметта - тя е на всички онези, които почитат борците за свобода, независимо от коя страна на границата се намират. А в това място за политика няма. Или поне не би трябвало...

Най-четените