Или, или

Един глас срещу Бойко Борисов - и ето, текна пресилен разговор за разпад на Патриотичния фронт. Отцепникът е Велизар Енчев, дългогодишен журналист и водещ по телевизия СКАТ, а също така и горд автор на книга за службата му в бившата Държавна сигурност, с ранг офицер.

Навярно закалката в Първо главно на ДС не би му позволила да се трогне от заплахите на неговите колеги - депутати, каквито твърди, че е получил на осъдително заседание, но със сигурност му е отворила очите за трудното виреене на морала в политиката.

Велизар Енчев има възражения срещу биографията на Бойко Борисов и първия му мандат, което е негово абсолютно право, но същевременно е подписал споразумението за подкрепа на правителството, знаейки кой ще бъде избран за премиер.

Същото могат да кажат и Реформаторския блок, и АБВ, че дори и самите депутати от ГЕРБ, които надали са очаквали един главен и двама плаващи крепители на кворума преди изборите.

Личното мнение е чудесно качество, но би трябвало да се изказва навременно, а не постфактум, когато булката вече е дадена. Например, Георги Кадиев, когато обясни защо няма да гласува Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС.

Иначе Патриотичният фронт може да обърне сконфузната ситуация в плюс, представяйки Енчев като вътрешен критик в една демократична коалиция, бунтар с хладен ум срещу партийната дисциплина - за радост на разочарованите от тежкия компромис с ГЕРБ избиратели, разбира се. Както се казва, нагледен пример за представителна демокрация.

Логично е да допуснем също, че журналистът - разузнавач реагира изцяло по лични съображения. Все пак най-известната му идея по време на предизборната кампания бе за поправки в Закона за досиетата и закриване на едноименната комисия.

Но, както пише в идеалистичните учебници политиката е баланс на ценности и интереси. Ако Енчев не може да отстъпи от първото, има лесен вариант - напускане на парламентарната група, което засега не изглежда да се случи. Изгонване също.