Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Някой да поеме политическата отговорност

Министър се избира по два начина - такъв, който да работи, или такъв, който да не пречи...
Министър се избира по два начина - такъв, който да работи, или такъв, който да не пречи...

За пръв път в най-новата ни история имаме действащ министър, който трябваше да нощува в ареста. Пернишката водна криза не просто да коства поста на министър Нено Димов, но и го прати като "клиент" на прокуратурата с обвинения в умишлена безстопанственост.

След като вчера първо беше извикан на разпит, а после и задържан за 24 часа в следствения арест, днес Димов се раздели с министерския си пост (относително доброволно), след което пък му бяха повдигнати и обвиненията от прокуратурата.

Дето се казва - време е някой да поеме политическата отговорност...

Прокурорът по делото с назидателен глас заяви пред събралите се журналисти, че ако Димов си беше вършил работата съвестно и беше спрял навреме подаването на вода от язовир "Студена", сега там щеше да има достатъчно вода, че перничани да не са принудени да живеят на воден режим.

Гръмко обвинение от страна на прокуратурата, пренощувал в ареста министър, преди това мащабна акция с обиски в дома и офиса му... Ако непредубеден човек гледа какво се случва у нас в последните дни, ще реши, че тук действително се подхожда със строгост към властимащи, които не си изпълняват задълженията.

Само дето у нас сме видели какво ли не, за да сме непредубедени... Вкючително и министри с повдигнати обвинения. Това, което не сме виждали, са решителни окончателни присъди по тези дела. И докато не се случи нещо подобно, скептицизмът си остава.

Сега просто стигнахме до онзи момент с ножа и кокала, в който трябва да се предприемат вече ясни действия и да се търсят резултати.

Хората в Перник изкараха празниците на режим на водата, а по всичко личи, че тази криза няма да отмине още месеци. Нормално е да се търси виновен. С други думи - трябва някой да си го отнесе - за предпочитане шумно и публично.

Така че идва време за поредното министерско жертвоприношение.

Премиерът Бойко Борисов никога не е бил особено стиснат на оставки, особено що се отнася до членове на министерския му съвет, но пък и не е като Димов да не дава поводи за уволнението си. Обвиненията са интересен и дори леко неочакван "бонус", който да следим през следващите седмици, а след това (евентуално и не сигурно) да забравим.

Истината е, че на екс-министър Димов отдавна му стърчи оставката от джоба.

Престоят му на поста беше белязан със скандали още от концесията на Природен парк "Пирин", през драмите за мръсния въздух в София и други големи градове, та чак до настоящите скандали с водната криза в Перник и появилите се разкрития за изгарян италиански боклук в България.

Страната също така търпи редица санкции по множество екологични проблеми от ЕС - за управлението на отпадъци, за морското биоразнообразие, за замърсяването на въздуха и т.н.

Стара максима, що се отнася до избора на министър, е, че той се избира по две причини - за да работи или за да не пречи. Като се има предвид какъв приоритет е екологията за България, можем спокойно да се сетим от кой тип е Димов. Това обаче си има своите следствия и ефекти.

Въпросът е, че когато избираш някого по втория фактор, много вероятно е той да пропуска някои ключови моменти от работата, която се изисква на съответния пост.

Защото преди нещата да стигнат до прокуратурата, те е трябвало да минат през редица контролни органи, които да бият една аларма, че в случая има нещо нередно, че водата в този язовир не е достатъчно и трябва да се вземат мерки.

По време на брифинга на прокуратурата, по време на който беше обявено обвинението срещу Димов, журналистите многократно попитаха за всички останали замесени органи, които трябва да следят за състоянието на язовира. Прокурорите лаконично отговориха, че министърът е човекът, който взима крайното решение за стопанисването му, и затова той е този с обвиненията.

Във въздуха обаче, подобно фини прахови частици, продължава да стои въпросът къде са били тези институции, когато е трябвало.

Защото, както казаха самите магистрати, те могат само да разследват, други са институциите, които работят за превенция на подобни проблеми.

И сега реално действията на прокуратурата, малко или много изглеждат като извинение за нечия несвършена работа - с достатъчно шум, че току виж някой забравил, че държавата наистина не си е изпълнила задълженията навреме.

 

Най-четените