Когато те е страх от избори...

В 12 без 5 ДПС умножи по нула смисъла на преференциите в Изборния кодекс. С гласовете на ГЕРБ и част от "Патриотите" Народното събрание вдигна в Космоса летвата за мажоритарното пренареждане на листите - толкова високо, че нито един депутат, член на ЕП или общински съветник не би могъл да я прескочи занапред.

Досега "последният" можеше да стане "първи" с 5-7% лични преференции от общия брой гласове, подадени за съответната партийна листа.

Тази система вече няма да съществува. Оттук нататък пренареждане ще има само ако N-тият поред Иван Иванов успее да изработи сам за себе си цялата избирателна квота от съответния район.

За Евроизборите това означава да събере над 130 000 лични преференции.

Ако Иван Иванов е толкова популярен, че е способен саморъчно да се вдигне за косата и да се изтегли от блатото до брега на властта (заедно с коня), защо изобщо би се сврял на неизбираемото N-то място в нечия партийна листа? Науката мълчи.

Няма спор, че схемата с преференциите в досегашния й вид страдаше от някои недостатъци. Имаше несправедливи изкривявания (15/15), имаше и съмнения кой плаща музиката в мажоритарната надпревара, когато тя не се отчита в партийната каса. През 2015 г. място в СОС можеше да се получи с 800 хикса върху правилния номер в дясната колона (сметката става още по-проста в малките общини).

Среден разряд играчи от провинциално ниво се обзавеждаха с персонални депутати, докато правеха услуга на партийните листи - анонимни граждани и "синове на бащите си", с празни биографии и още по-празна компетентност имитират законотворчество, без да са се прокашляли поне веднъж от трибуната на Народното събрание.

Благодарение на преференциите изгря и неотразимата звезда на Анна Баракова - учителката от кв. "Столипиново" напълно случайно уцели изборното тото с поредния си номер 13/13 в листата на Николай Бареков, и по силата на конституцията отказа да се върне в гетото, щом веднъж се събуди като народна представителка.

Всичко това обаче не е проблем на демокрацията - проблем е на дилърите на места в листите и на късогледия партиен мениджмънт, който наказва избирателите си заради собствената си глупост и се надява, че ще му се размине.

Преференциалното гласуване е полезен и дисциплиниращ инструмент, точно защото освети най-дълбоките фрактури и слабости, които имат нужда от поправка.

Показа какво се случва във вътрешността на партиите-еднодневки, които се пълнят на произвол с неадекватни и необразовани лица. Показа какво се случва, когато сляпото прогледа и скъса синджира.

Показа колко важно е да познаваш физиономията и името на избраника си, а не само боята на партията.

Показа, че победата не се "полага", а се завоюва. Борбата за оцеляване след 2-рото място в листата понякога ставаше толкова свирепа, че дори партийни "светини" падаха жертви на естествения подбор: така Цецка Цачева се оказа без мандат в 44 Народно събрание, след като беше изпреварена (честно) от двама съпартийци в Плевен.

Системата знае как да се стабилизира сама и все повече хора се възползват от нея с умисъл.

В момента депутатите, влезли заради преференциите в Народното събрание, наброяват над 40 души. Количествено, това е третата по големина парламентарна група.

Интересно: колко от тях са гласували сами против себе си в името на партийната дисциплина?

Колко от тях са се осмелили да се подиграят с волята на 2 192 220 души, които през 2017 г. пуснаха бюлетината си с конкретна преференция за кандидат от 5-те парламентарно-представени сили (без да броим всички, останали под бариерата)?

Това са над 76% от гласоподавателите, чийто избор е определил как ще изглежда 44 Народно събрание. На втората година от мандата, избраниците им отнеха последната дума.

Как се стигна дотук? Стигна се заради немощта на ДПС, което за 5 години явно не успя да се научи как се попълва проста хартиена бюлетина с две колони. Движението регистрира най-високия процент на невалидни гласове през 2017 г. (сред парламентарните сили), остана на предпоследно (4) място по брой депутати, а малко след това се лиши от още един мандат. Преференциално избраният от Бургас Ангел Исаев просто отказа да поеме един шамар в името на колектива и напусна групата, като обяви независимост.

Цената на този провал за ДПС беше толкова висока, че се наложи "ветеранът" Камен Костадинов да я плати лично - сам напусна парламента, за да освободи място на когото трябва по усмотрението на Доган.

Толкова за "правата и свободите". Толкова за "европейското развитие на България". Толкова за "патриотичния дълг" към суверена.

Ето така ефективното избирателно право, което се ползваше от милиони души с най-различни политически пристрастия, беше отнето три месеца преди важни национални избори - без право на замяна.

В 12 без 5 Изборният кодекс се върна до печалното ниво на недоразуменията от ерата "Фидосова".

Малцинството изви ръцете на мнозинството. Грам лоялност > килограм интелект.

Функционалната неграмотност се оказа по-силна от информирания избор. На победителите - честито.

Новините

Най-четените