Захаросаната история, наречена "бай-Тошово време"

Вече 31 години* след падането на Тодор Живков от власт, въпреки че всички недъзи на системата от онова време бяха показани и се изговориха тонове думи за липсата на свобода, трудовите лагери, вицовете, разказвани под сурдинка и цялостното отношение, събиращо се в едно изречение - "Чупи, то е държавно", все още една голяма част от обществото страда по соцталгията.

Преди няколко години (през 2014-та година) едно изследване на "Алфа рисърч" показа, че над 50% от българите все още оценяват положително "бай Тошо" и неговото време.

По-интересното в случая обаче е друго. В същото това изследване се цитира допитване на НЦИОМ (бившата национална социологическа агенция), според което през 1991 г., около година и половина след "дворцовия преврат" срещу Живков, едва около 16% оценяват положително работата му и политиката му като цяло.

Иначе казано, колкото по-пресни са спомените, толкова по-малка е любовта. А с годините хора, които са преживяли има-няма 3 години от живота си в "светлия социализъм" започват да говорят колко по-добре е било тогава и колко по-уредена е била държавата.

Легендата за абсолютното спокойствие, работата за всички, циганите, които "си знаят мястото", дългите ваканции и още по-дългите отпуски изгражда една картина за "хепи соц-а", в който може да не е имало 15 вида шоколад в магазина, но този, който го е имало е бил евтин, вкусен и изцяло органичен.

А онзи изграден в България комунизъм е бил една почти утопия. Уж. Ама не точно за всички. Разбира се, онези, които са страдали, са били сгафили нещо към властта. За обикновения гражданин обаче проблеми не е имало. И така нататък.

Създава се една цялостна захаросана представа за миналото, която пренебрегва отрицателната страна на комунистическата действителонст, заменяйки я със спомени от младостта, разказани по хубав начин, с мечти за стабилност, които в днешния динамичен свят са именно това - блян.

Миналото има това свойство - да се идеализира. Да се помнят или предимно хубавите неща, или само лошите (ако за човека то е силно болезнено). Това до голяма степен се случва и в България с комунизма - колкото повече се отдалечава миналото, толкова по-красиво става то. За идеализирането на комунизма допринесе и последвалия веднага след него размирен период на 90-те с мутрите, чалгата, престъпността, червенита куфарчета, дивашки извършената приватизация и разбитите надежди за промяна към по-добро.

Това, което удобно се пропуска е, че нелицеприятната страна на прехода се случи и благодарение на наследството, което не друг, а БКП остави след себе си в опит да накара обикновените хора да повярват, че "може и по-лошо" от банда червени чичковци, свикнали да се разпореждат като аристокрация. Просто в един момент всичко излезе извън контрол.

По тази причина времето преди това за мнозина изглежда много по-светло и приятно. Нищо, че чакаш с години за кола и телевизор и за всяко нещо се искат връзки. А за 90% от населението има един осигурен минимум, по равно (освен за онези големите в партията, но те вече са друга бира).

В захаросаната версия всички онези нелицеприятни неща, също както преди 1989-а, се игнорират и за тях се мълчи. Интерниранията, трудовите лагери, побоищата в полицията, ДС, лъжите за Чернобил са подложени на една всеобща и колективна забрава. Амнезия за всичко лошо.

Голяма част от населението сякаш е сложила едни розови очила, когато става въпрос за комунизма и твърдо вярва в неговата идеалистичност по същия начин, както си спомня с умиление за безметежното щастие в детската градина или за хубавите моменти от казармата. Просто се забравя за гадните манджи с грах, пилето фрикасе, боят от госпожите, че не си легнал да спиш или всички онези гаври на живота в униформа, тарикатските истории и тормоза.

А когато всичко това се посипе едно хубаво с големи количества пропаганда от знайни и незнайни медии (както се случи у нас, а и на повечето места в Източна Европа след 2013 г.), нещата се нареждат по местата си и заемат този си вид днес - соцталгия и любов към "бай Тошо".

Истината обаче е, че онези времена са си отишли безвъзвратно. Светът, в който държавата е длъжна да ти осигури работа, независимо от пазара на труда и твоите способности, вече не съществува. Той просто не успя да издържи чисто икономически и пропадна.

Затова няма смисъл да спорим дали при комунизма е било хубаво или не, той не трябва да бъде нито идеализиран, нито демонизиран. Нужен е реален исторически прочит на този период от нашата история, за да спрат спекулациите. Иначе хората стават лесни жертви на манипулация - особено ако никога не са живели по това време.

* Текстът първоначално е публикуван на 10 ноември 2017 г., но е обновен на 10 ноември 2020 г. 

#62 dedo adji 12.11.2017 в 10:04:28

.... абе,и на една камара народ е ясно и без доказателства,че Костов е корумпиран .... гети, без доказателства не можеш да вкараш в затвора и бос Манго, камо ли баш циганин. Него не можеш и с доказателства, щото той има по-валидни контра доказателства в офшорни сметки. И на самчо не му трябват доказателства за социалистите и русофилите, щото така са му казали от НПО-то. Без да има хабер що за зверове са тия, той си лепи етикетите и е щастлив. Наскърбява го само чувството, че му липсва здрав разум. А каналджията да не се хваща за цифри, че в тях се оплита. Можем да му приемем на вяра само 400-те марки, които е получавал в германския бежански лагер, само дето не издава за какво.

#63 dedo adji 12.11.2017 в 10:15:52

А бе направи ли ви впечатление, че по повод великата дата 10.11. в кафенето излезе само тази, Боже прости ме, статия. И по другите медии бегли споменавания. За 09.09. излязоха повече материали, червените боклуци си правиха помени. На някого нещо да говори за значението на великата дата?

#64 VK 12.11.2017 в 12:24:44

представи си преди 40 години какво е с тия пари- 6 стинки билетче за автобус,26 стинки хляба,30 стинки литър прясно мляко,4 стинки киловатчас. --------------------------- нема кво да си предстаям щото го знам Но както ви отърва не е цялата истина. А тя горе-долу се описва с един виц: "При нас един слон с магазина струва 2 лева, обаче кво да го права тоа слон, сам човек не мога до изям, та си зимам едно пиле за 5 лева..." Кво са ги правили тия кинти хората - ама, че чакаха на опашки за тоалетна хартия, да не говорим за друго, некакси не се споменава. Не кола, не апартамент панелен, не можеше без проблем тоалетна хартия си купиш с тия кинти. За млекото е интересно, щот го купуваха по 60ст. от производителите, а до продаваха по 30.Както и хляба - 100% дотации от държавата. А за главен лекар със 70( по точно 69 лв) по времето когато миньор е получавал 180, нема грешка,точно така е. Както и останалите цифри, които споменавам, а дядката, ако не ги помни , почва ме съмнява колко е дядка, колко млад надъхан трол.

#65 VK 12.11.2017 в 12:31:42

При нас един слон в магазина струва 2 лева, обаче кво да го права тоа слон, сам човек не мога го изям, та си зимам едно пиле за 5 лева..." ---------- съжалявам за грешките, невнимание...

#66 Dox 12.11.2017 в 12:32:57

Деде, Мисля, че по-точният термин за датите е "значими", примерно, а не "велики", имайки пред вид какво последва след едната и след другата. Я кажи ти прочете ли "оня материал" от проф.Иво Христов? Аз основно за теб го посочих. Викам си - а дано да вземе дедото да го прочете - от едното любопитство, дето се вика. След това сигурно ще напише: "Брей, Доксе, ма знаеш ли, че мнението ми се преобърна!" Ама сигурно не си, щото акъла ти е в ..... нали бе, дърт прелюбодейнико!? Дето ми развали работата оная вечер. Гад мръсна! Сега сериозно - мисля, че в сравнение с нашето лигавене тук, в статията става дума за сериозен анализ. Съвсем различен поглед от втръсналите ми вече неолиберални клишета и комунизъм/капитализъм.

#67 VK 12.11.2017 в 12:52:43

Докса, "Оня матрял" на измисления ти професор, даже по точно доцент, е доказателство, как с верни данни може се реши грешно задача. Имам един прост въпрос - кой го смени тоа прехвален социализъм? Дойдоха американците и ни наложиха таа промяна? Ми не Луканов се пишеше герой , едва отървал кожата като свалили Живков - т.е. те самите , социалистите, с главно "С " си го смениха. Що? Нали беше рай по онова време? Що , като сме били в икономически подем , през 1990 се спира плащането ма външния ни дълг, което е равносилно на обявяване на фалит.Що бе ? Със цялата работеща икономика, без гадната приватизация, що обявиха официален фалит, като всичко е било "цветя и рози", а? Дето се вика "питам аз, и отговор не искам".

#68 sim4o 12.11.2017 в 13:02:42

Седерастката паплач изкла кравите навремето .. Били останали от живковизма .. виж им акъла ..

#69 dedo adji 12.11.2017 в 13:13:53

Доксе, дай да не ровим в значението на думите, не сме лингвисти, в края на краищата. Ако не си разбрал какво влагам в думата "велика", акълът ти е колкото гетевия или каналджийския.А аз те мислех за по-така. Вече ти казах, че не са ми интересни трудовете на твоя професор, нито на другия ти авторитет, незнамкойси Вацев. Ще цитирам твоите думи, че значимостта на авторитета се вижда след сто години. Ама тогава няма да ни има и двамата, че да ми кажеш "Аз казах ли ти, бе дъртак?". Работата си я развали ти сам, като се обърна към модерна, умнокрасива дама на руски. Обясних ти в детайли какви чувства възбужда у нея този език. Това не ти е дядо хаджия или Др. курнелия. Ако и в другите свалки действаш така, аман. Сега сериозно. Нашите, както правилно отбелязваш, лигавения точно съответстват на тая, Боже прости ме, статия. Но ти си мисли както искаш. Сега не е тоталитаризъм а демокрадция.

#70 Dox 12.11.2017 в 13:44:39

А-ха-а-а! Ясно. ОК, Деде.

#71 Nenimir 12.11.2017 в 13:44:43

"Dox" благодаря за статията, която препоръча на "Деди". Статията ми напълни душата, много е добра и обяснява всичко както си е. Всякакви коментари по темата, след прочитането и, са абсолютни ненужни. Остава само да вземеш правилното решение-тук или навън

#72 VK 12.11.2017 в 14:07:08

страната стремително се деиндустриализира, а в структурата на остатъчната българска икономика, с изключение на енергетиката, преобладават предимно т.нар. „услуги”[4] и сектори със семпло технологическо ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, съчетана с висока норма на ръчен труд, с ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, полаган във все по-примитивни условия. -------------------------------------------- на това ли му казваш "Статията ми напълни душата, много е добра и обяснява всичко както си е" Или си от ония 80% , или си нямаш представа за какво става дума. Само като едно пояснение - Люксембург, минимална заплата 2000 евро, и забележете 70-80% от БВП е формиран от услуги, да не на индустрия, не на машиностроене, не на добив на петрол, а некви услуги.... Бих употребил доста "сочни " определения за умствените ти способности, ама..нема смисъл, то на всички е ясно

#73 Nenimir 12.11.2017 в 14:10:47

"VK" забавен си както винаги, а гледам че и телепат си станал-как разбра какво ми е станало ясно

#74 VK 12.11.2017 в 14:17:30

много ми се иска да съм забавен, каквото и да влагаш в смисъла на думата, ама по-скоро съм "умерен" песимист , или по-точно от тия, дето виждат светлината в тунела, но и чуват шума на приближаващия влак, ако ме разбираш за какво говоря.

#75 VK 12.11.2017 в 14:19:14

даже по-точно казано е "реалист".

#76 Dox 12.11.2017 в 14:25:57

Радвам се, че си я оценил, Ненимире. А относно "правилното решение - още мисля

Новините

Най-четените