Хората казват "всяко чудо за три дни", но чудесата в социалните мрежи не са това, което бяха. Изненадващо, в неделя двете събития на уикенда - създаването на новата партия на Христо Иванов и силният снеговалеж, блокирал повече от половината страна, бяха засенчени от трето.
За родните социални мрежи един конкурс за красота се оказа най-важната тема. Без този конкурс да е световен, нито дори национален, изборът на Мис Хелзинки се превърна в най-обсъжданото събитие.
Светът се променя. Последният календар на "Пирели", липсата на голи снимки в "Плейбой" и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ са само три от хилядите промени, които няма как да се харесат на всички. Страшното обаче е друго - вече не можем да си говорим нормално, когато не сме на едно мнение.
Изборът на журито, харесало 19-годишната Сефора Икалаба за Мис Хелзинки, на секундата бе наречен "малоумна политкоректност".
Всеки посмял да заяви, че не я харесва, пък на секундата бе обявен за "расист". Всъщност и двете крайни тези са изключително дразнещи, а спорът в социалните мрежи се превръща в геноцид над здравия разум. И обяснява донякъде връзката между Facebook и Римския статут.
Мис Хелзинки не ми харесва. И "единствената финландка в тройката", която мнозина представят като жертва на политкоректността, също не ми харесва. Разгледах останалите финалистки и много от тях ми харесват повече от трите най-красиви според журито.
Ако ви покажа моята тройка обаче със сигурност ще има достатъчно хора, на които тя няма да се хареса. Това е смисълът на журито, което избира призьорките.
Отвъд расизма обаче трябва да има поне 10 начина, по които да можем да кажем, че Мис Хелзинки не ни харесва. И е най-малкото лицемерно хора, които наричаха една Мис България "Мис Крокодил", да не дават и дума да се изрече за новата кралица на красотата.
Да, някои квалификации са нелицеприятни, други откровено обидни, точно като "Мамо, мамо, щъркел! - Това не е щъркел, това е Мис Русе". И едното е точно толкова лошо, колкото другото.
Дали журито наистина е харесало най-много Сефора, или е искало да изпрати послание до обществото, можем само да предполагаме. За съжаление конкурсите за красота няма как да избягат от това желание.
Точно като Евровизия с победата на Кончита Вурст преди 3 години и избирането на украинската песен миналата година. Според мен изпращането на послания по този начин по-скоро вреди на каузата, но е възможно да има и хора, на които им действа положително. А организаторите имат правото да поемат този риск. И да си носят последствията от него.
Мис Хелзинки не е нито най-красивата на този конкурс, нито най-красивият черен модел. Още по-малко е "ШОК! УЖАС! Звяр! Европа загива!".
Европа няма да загине дори ако брадясал мъж от Афганистан стане Мис Жешов. Това, че не можем да общуваме нормално помежду си обаче като нищо ще ни погуби.
Точно 100% от коментиралите изобщо не са разбрали същността на статията. Въпросът съвсем не е дали мис Хелзинки ви харесва или не - това няма абсолютно никакво значение. Това, което има значение, е как избирате да се изразявате и какво разкриват думите ви за вас и отношението ви към околните. Конкретно, ако жената не ви харесва, имате те куп опции да го изразите. Опции, от които си избирате съзнателно и доброволно. Изрази като "не ми харесва" или "според мен е откровено грозна" са неутрални по отношение на предубеждения и, макар очевидно неласкателни, не са самоволно и преднамерено обидни. "Не ми е по вкуса" не съди за нищо друго, освен за външния й вид, и то единствено според личния ви вкус, без ненужни и очевидно грешни обобщения. Думи като "хомункулус", "Маймуна в пола и токчета" или "Прилича на сестрата на Харамбе", от друга страна, изразяват много повече от това, че външният й вид не ви е по вкуса. Тези думи са дехуманизиращи, принизяващи до друг биологичен вид. Това, именно, разкрива дълбоки предразсъдъци, в случая - явно черната й кожа е достатъчна за да я оприличите на маймуна. А тя е човек, точно като всички нас. Да изпитваш нужда да принизиш другия човек просто защото не ти харесва е тотален морален банкрут, липса на достойнство и, най-често, признак на дълбоки комплекси и неразрешени вътрешноличностни конфликти.
Четох днес по темата в едно западно издание, гледах снимки... Ами не, няма нещо което да ми допада... Мосля че има интересни цици, но в гъза и фейса (и с тая петниста кожа) ми иде на политкоректно лобиране (нали е The age of Refugerius)... От друга страна - местните моми са толко тривиално бледи, че чак прозрачни. Явно на дедовците у джурито им се сака нещо по-забележимо (денем!!!, щото на тъмни снимки от Найджирия още намирам по някой изпуснат екземпляр, от който се виждат само 2-3 белкащи се зъба)
deowin | 09.01.201718:25 Точно 100% от коментиралите изобщо не са разбрали същността на статията..." ---------------------- Според мене най-вече един тъп Деосвин не е разбрал нищо!
Александре, Александре, много симлизми си натворил, а? И вълкът сит и агнето цело....
>концепцията "Намбър Уан" е нещото, което оказва едно от най-пагубните въздействия върху човешкото същество Казано като типичния лузър, който не само, че никога не е постигнал повече от околните в каквото и да било, но също иска да рационализира мързела си и нежеланието си да положи какъвто и да било труд отвъд минималния за да постигне каквато и да било цел отвъд леснодостижимата за всеки. Да, за слабохарактерни и немотивирани хора концепцията "да постигна повече" е пагубна - кара ви да осъзнавате неприятната истина, че изконната ви леност ви поставя наравно с останалата част на огромната маса от хора, които не искат да си дават зор отвъд минималния необходим за оцеляване. Вие сте сиви и неразличими фигури в сивата, еднородна и огромна маса на посредствеността. За останалите идеята да постигнеш повече, отколкото си можел преди (страничен ефект - повече от много други хора) е мотивираща. Да, необходим е труд обаче. Много труд. Трудът има тенденцията да е труден.
Свински, Да те попитам - ти в какво точно си Намбър Уан? И ако може по-кратко.
Идеята не е дали си "Намбър Уан" (между другото, това беше любим лаф на Потника - ти от него ли го зае, защото двамата звучите много сходно?), а дали се опитваш да се развиваш в тази посока. Естествено, че "Намбър Уан" е омегата, крайната и, статистически погледнато, най-вероятно недостижима цел. Важен е пътят към тази цел, а не достигането й. Когато отричаш целта се отказваш да вървиш по пътя. Отричат целта точно тези, за които е непреодолимо трудно да тръгнат по пътя, но не искат да приемат неприятното чувство, което им дава собствената им пасивност, особено сравнена с активността на хората, мотивирани да се развиват от тази крайна, била тя и недостижима цел. Апропо, аз съм бил в челните 20 в света по нещо си някога си. За мен това няма абсолютно никакво значение, освен като постижение, достигнато с много труд. Положеният от мен, лично, труд е важен в случая, не сравнението с другите хора. Сравнението е полезно единствено като външен и лесно наблюдаем индикатор за положения труд, чиито странични ефекти измерва. Аналогично не е изобщо важно дали можеш да бягаш маратон за 4 часа, освен като показател, че вероятно си в добра физическа форма, което, от друга страна, е наистина добре за теб. Ако си поставиш за цел да бягаш маратон за 3 часа вероятно никога няма да я постигнеш, но пък тази цел мжое да те мотивира да влезеш в добра физическа форма преследвайки я. Или можеш да направиш както правиш ти - отричаш целта като глупава и недостижима, пренебрегвайки това, че важна е не целта, а пътя, след което спокойно лягаш на дивана с биричка в ръка и си гледаш телевизията. Тъй ми, кво ше се потиш там..
Мануелка, Всяка твоя снимка е способна да ме вдъхнови. Както и тази - Господи, тези разкошни бедра! Сякаш извънземен разум ги е изваял! С това сега ще ме накараш, скъпа моя, да се "поразкрия" малко. Ама само малко. Да, абсолютно си права, че върви с пълна сила приницпа "Хляб и зрелища". Ами тогава, като е така, защо да не се преценява красотата на Еди-Коя-Си, по брой лайкове, кликвания и т.н., а не да ми натрисат някакво си "жури", което да ми казва какво значело женска красота. Освен това, ако 2/3 от мъжете по света признаят Еди-Коя-Си за най-красивата ..... какво от това? Кой от тия 2/3 ще се ожени за Нея? Няма значение кой ще е, но ще е един. А останалите? Какъв е смисълът, тогава да се "точим"? Знаеш ли, една от любимите ми певици е Барбара Стрейзанд. Но това не е всичко, скъпа. Когато я гледах в "Принцът на приливите", се наложи да положа сериозни усилия, за да не се влюбя в нея. Няма майтап! Аз съм си малко луд и съм способен да се влюбя истински във филмова звезда. Случи ми се за първи път в "напреднала пубертетна възраст" със Сюзън Хемпшър, която играеше Фльор в сагата Форсайтови. Тя не беше просто красива. Красотата и беше извънземна. Та докато се борех с любовта към моята Барбара, реших да приложа стар метод - да разчленя максимално всичко, което може да се разчлени, та дано по този начин да се изгуби. Не се получи. Нещо повече - някак си разбрах защо толкова ми харесва Барбара. Знаеш ли защо? Ами именно заради гърбавият и нос. В един момент ме осени /и аз не знам от къде и как/ разбирането, че ако не беше този нос /и никой друг/, това вече нямаше да е моята Барбара. Последва още по-силен порив - не да я обичаш, ами направо да умреш за нея. Не ме питай как съм го подтиснал. Та, такива ми ти работи, скъпа моя Мануелка, с "най-красивите" жени. А като такива, тези двете са имали достатъчно интелект да не се появяват в подобни "конкурси".
Грозна е! Журито са слепи!
Тази д-р Енчев ще я направи кукла.
Съгласен, Мануелка. Но с уговорката, че така може би се разсъждава от някаква, да речем, научно-изследователска позиция. Подобен "аналитичен подход" се опитах да приложа и аз, както писах по-долу, но без успех, тай като не бях в позицията на учен, заел се да изследва реакциите на Докса в определени случаи. Харесам ли си някоя, въобще няма да ми дойде на ум да мисля: "Ама чакай сега, аз всъщност заради чара ли я харесвам или заради красотата!" За мен тя става най-красивата и точка. Даже, сега, докато го пиша това ми хрумна, че тия думички "чар" и "красота" сигурно някой ги е измислил, за да изпраска обемист философски трактат, та белким му дадат професура.
Дееш политическа коректност дееш!
Иване, Благодаря за съвета, приятелю! Бъди сигурен, че няма да го забравя, най-вече в частта за певиците и актрисите. Колкото до Мануелка, мисля, че с теб се бяхме разбрали. Ма ти да не си размислил нещо, ей! Я по-добре преспи и помисли пак Наистина трогателно от твоя страна да постнеш тези две снимки, за което също благодаря! И бързам да кажа, че не, случаят отдавна не е сериозен, даже вече и няма такъв случай. С огромни усилия на волята, на титанични вътрешни борби, на дълги, сякаш изпратени от вечността безсънни нощи, с цената на десетки стекове цигари и кашони с пресушени бутилки, успях да се измъкна и да оцелея.
Иване, Жените не са способни да обичат /мъжете си, имам пред вид/. Те могат да обичат единствено и само рожбите си. Такива като мен и теб са само средства. Инструменти. Естествено, думата "обич" не им е чужда, но само докато се лъжем едни други. И може би точно така и трябва да бъде. Иначе ще се изгубим като вид. Сещам се за онова нещо, дето рицарите-тамплиери казали на Папата. А то било: "Абе, ами ако Бог е жена? Кво праим тогава?" А Папата щял да пометне.