Хората казват "всяко чудо за три дни", но чудесата в социалните мрежи не са това, което бяха. Изненадващо, в неделя двете събития на уикенда - създаването на новата партия на Христо Иванов и силният снеговалеж, блокирал повече от половината страна, бяха засенчени от трето.
За родните социални мрежи един конкурс за красота се оказа най-важната тема. Без този конкурс да е световен, нито дори национален, изборът на Мис Хелзинки се превърна в най-обсъжданото събитие.
Светът се променя. Последният календар на "Пирели", липсата на голи снимки в "Плейбой" и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ са само три от хилядите промени, които няма как да се харесат на всички. Страшното обаче е друго - вече не можем да си говорим нормално, когато не сме на едно мнение.
Изборът на журито, харесало 19-годишната Сефора Икалаба за Мис Хелзинки, на секундата бе наречен "малоумна политкоректност".
Всеки посмял да заяви, че не я харесва, пък на секундата бе обявен за "расист". Всъщност и двете крайни тези са изключително дразнещи, а спорът в социалните мрежи се превръща в геноцид над здравия разум. И обяснява донякъде връзката между Facebook и Римския статут.
Мис Хелзинки не ми харесва. И "единствената финландка в тройката", която мнозина представят като жертва на политкоректността, също не ми харесва. Разгледах останалите финалистки и много от тях ми харесват повече от трите най-красиви според журито.
Ако ви покажа моята тройка обаче със сигурност ще има достатъчно хора, на които тя няма да се хареса. Това е смисълът на журито, което избира призьорките.
Отвъд расизма обаче трябва да има поне 10 начина, по които да можем да кажем, че Мис Хелзинки не ни харесва. И е най-малкото лицемерно хора, които наричаха една Мис България "Мис Крокодил", да не дават и дума да се изрече за новата кралица на красотата.
Да, някои квалификации са нелицеприятни, други откровено обидни, точно като "Мамо, мамо, щъркел! - Това не е щъркел, това е Мис Русе". И едното е точно толкова лошо, колкото другото.
Дали журито наистина е харесало най-много Сефора, или е искало да изпрати послание до обществото, можем само да предполагаме. За съжаление конкурсите за красота няма как да избягат от това желание.
Точно като Евровизия с победата на Кончита Вурст преди 3 години и избирането на украинската песен миналата година. Според мен изпращането на послания по този начин по-скоро вреди на каузата, но е възможно да има и хора, на които им действа положително. А организаторите имат правото да поемат този риск. И да си носят последствията от него.
Мис Хелзинки не е нито най-красивата на този конкурс, нито най-красивият черен модел. Още по-малко е "ШОК! УЖАС! Звяр! Европа загива!".
Европа няма да загине дори ако брадясал мъж от Афганистан стане Мис Жешов. Това, че не можем да общуваме нормално помежду си обаче като нищо ще ни погуби.
