"Айма мембър ин делигейшън ъъъ фо' рилейшъншип битуин еурОпеан парламент ъъъ уит Иран. Ай инвестигейшън ъъъ ишус ин Иран, ин говермент, ин опозишън. Тъдей уи лисън ъъъ уан ту фри войс ъъъ фром Иран опозишън".
Познахте ли автора на този наратив? Това е вашият народен евротрибун, Принцът на Персия от Кючук Париж, строгият, но справедлив мониторинг на рилейшъншипа уидаут сенсършип между Брюксел и Техеран.
Историята накратко - понеже на Николай Бареков му отесня родния простор от 111 хиляди кв. км (след развода на спонсорите му), запретна ръкави и се хвана да оправи батака в родината на аятолах Хаменей. Първо организира двучасова сказка в полупразна заседателна зала в Европейския парламент, а след това се увековечи с ведомствен репортаж.
Парвенюшката невчесаност на Бареков отдавна вече не впечатлява никого, обаче едноминутният му нонсенс на английски език счупи интернета.
Бъдете сигурни, че 99% от онези млади меринджеи, които изпратиха Бареков в Европарламента, дори не схващат кое му е смешното.
Бъдете сигурни, че 99% от тези, които му се присмиват най-гръмогласно, имат същото (или по-лошо) произношение - което не им пречи да си мислят, че "владеят" езика на Шекспир.
Бъдете сигурни също така, че огромна част от останалите 750 депутати в Европейския парламент говорят пиджън-инглиша на Бай ви Ганьо Балкански от BG WC (неслучайно Брюксел е златната мина на преводаческата индустрия).
Впрочем, ако трябва да сме честни, трябва да признаем, че няма български политик с по-добър английски от британския възпитаник, роден в Украинската ССР, Сергей Станишев.
Ако не броим другия съветски гражданин по рождение - покойният Андрей Луканов, който говореше с перфектно произношение благодарение на школовката си в МГИМО. Нищо, че по негов адрес се роди вица, че говорел бавно, защото си превеждал от руски.
Изобщо, малко странна е тази вирусна подигравка с Бареков. На фона на цялостното му бутафорно присъствие - езиковата подготовка е най-дребният му недостатък.
Бареков е перфектната представителна извадка на "другата България" - тази на хасковската паспортна служба, която дели "чужденците" на "chuzhdentsi" и "grazhdani ES".
Страната, в която всяко уважаващо себе си ЕТ е "импорт - експорт - интернешънъл - сълюшънс - ънлимитид".
Страната, в която години наред западната музика се превеждаше на български език - оттам и незабравимите шлагери от плочите на Пулсиращи ноти: "Вали дъжд, хора" ("It's Raining Men" на Weather Girls) и "Жив е животът" ("Live is life" на Opus).
Онази България на "кен лий", "хепи тудей" и "сомтаймс люн". Онази България, която не пропуска да гласува.
P.S. Налага се да обърнем внимание, че въпреки набиващото се на очи струпване на пловдивчани в неравностойно положение на езиковия фронт, в Пловдив съществува половинвековна Английска гимназия, откърмила гиганти на модерната българска държавност като Жан Виденов, Емил Кошлуков и Сотир Цацаров.
