Доколко едно животно е умно е въпрос на дефиниция, и то човешка. При хората например изключително високата интелигентност не е гаранция за успех, нито пък за хубав живот.
При животните под умен може да се разбират различни неща, но все пак основното е даден вид да притежава умения и възможности, които му осигуряват по-добър шанс за оцеляване. Въпреки че същите тези възможности биха били безполезни за друг вид.
Освен това все още науката не знае достатъчно за съзнанието и поведенията на дивите животни и тяхната интелигентност продължава да се изучава и изследва.
••• При кучетата имаме малко повече наблюдения:
Но все пак имаме достатъчно ясна идея за начина, по който представители на животинското царство се справят с решаването на проблеми, общуват и демонстрират интелигентност. Затова и от гледна точка на хората тези няколко вида животни се смятат за най-умните в дивата природа.
Шимпанзета
Тук няма изненада - маймуните, начело с шимпанзетата, са най-близките родственици на хората и е логично от наша гледна точка да са и най-умните, тъй като покриват нашите критерии.
Шимпанзетата например могат да правят и използват инструменти по разнообразни начини. Те употребяват пръчки, с които да извадят насекоми от дърво, почистват устите си с листа и отварят ядки, като ги удрят с камъни.
Шимпанзетата имат и сложна система за комуникация - различни викове, жестове и физиономии, а живеещи в плен животни дори са в състояние да общуват с учените с базови човешки знаци.
Тези маймуни могат да се познаят в огледало или на видео, което значи, че имат представа за себе си.
Делфини
При тях съотношението на размера на мозъка спрямо тялото е сред най-големите - те отстъпват само на хората и са съпоставими с човекоподобните маймуни. Големината на мозъка сама по себе си не е знак за интелигентност, но поведението на тези животни също говори за това колко умни са те.
Подобно на шимпанзетата делфините също могат да се разпознаят в огледална повърхност, имат сложен език и комуникация помежду си, включително "имена" - звуци, уникални за всяко животно.
Документирани са случаи на използване на инструменти при афала, или бутилконосови делфини - например да предпазват муцуната си с морски гъби, когато търсят плячка по дъното на морето.
Папагал Жако
Известен и като африкански сив папагал, той се слави като най-умната от всички птици. Жако са в състояние да имитират звуци, включително човешка реч.
Има документирани случаи и на още по-сериозни умения - за идентифициране на обекти, цветове и числа и решаване на конгитивни тестове за нивото на 5-годишни деца.
Освен това имат забележителна памет и могат да помнят хора, думи и обекти години наред.
Гарван
Не са всеобщи любимци като папагалите, но са не по-малко умни. Те например са в състояние да изработват куки от клони, за да вадят храна от тесни пространства.
Демонстрират причинно-следствено мислене - гарван е способен да пусне орех върху пешеходна пътека, да изчака хора или превозни средства да минат през него и да го разчупят, и след това птицата да си събере "почистените" ядки.
Имат и изключителна памет и могат да помнят човешки лица с години.
Слон
Понятието "слонска памет" се базира на реалните възможности на тези животни. Те помнят десетилетия миграционни маршрути, места с вода и храна, разпознават други слонове след години раздяла. В състояние са да различат различни хора според облеклото, миризмата и гласовете им, и да приведат поведението си спрямо нивото на очакваната заплаха.
Смята се, че това се дължи на огромния темпорален лоб на мозъка, който е отговорен и за оформянето на паметта.
Живеят в сложна социална структура с матриарх и демонстрират поведение, което може да се приеме от хората като емпатия - утешават ранени членове на стадото, помагат на болни и дори демонстрират траур при смърт.
Октопод
На човешки бихме казали, че те са умни по цялата глава, което в случая с октоподите е, че са умни по цялото тяло. Имат един централен мозък между очите, и още 8 "мозъка" във всяко от пипалата. Тоест - пипалата са снабдени с огромен брой неврони, нещо като локален нервен център, който позволява те да действат полуавтоматично.
В природата това помага на тези безгръбначни да реагират и "мислят" и централно, и с пипалото, което ги улеснява в търсенето на плячка и избягването на хищници. В човешка лаборатория пък води до способност за ориентация в лабиринт и отваряне на буркани с капачки.
Могат да използват инструменти, да запомнят маршрути и да различават различни хора.
••• Това създание пък има съвсем други качества:
