Празничен дънер, който да догаря в огнището. Свинска глава като основен деликатес на масата. Венци от иглолистни дървета, украсени с шишарки и панделки.
Не, това не са Бъдни вечер и Коледа в България, а Юле - скандинавският предшественик на цикъла зимни празници, които празнуваме в наши дни.
Наименованието идва от древната нордическа дума Jol, с която се е обозначавал сезонът на лова, който идва след сезона на беритбата. Освен това датата, на която започва празникът, съвпада с датата на зимното слънцестоене - 21 декември.
Юле обаче не е само един ден, а продължава чак до сутринта на 2 януари.
Както при много от езическите празници, така и началото на Юле се поставя с жертвоприношение.
Ако за нас днес дните около Коледа и Нова година са тихи и свети, то нордическият празник е бил по-близо до кървава вакханалия, при която се коли прасе или дива свиня и цялото светилище, изградено за празника, се омазва с кръв.
Друг важен момент било сключването на клетви. Времето, точно когато започва Юле, се смятало за най-добро за обещания за сватба или за сделки. Чак след като мине жертвоприношението и даването на обеди, може да започне веселата част около трапезата с чаша в ръка.
Една от най-важните традиции е също така да се запали специален дънер, който да гори бавно и да символизира слънцето до празничните маси. По-късно дънерът е заменен със свещи, понякога символично забодени в парче дърво.
Съвпадението с българската традиция да се пали Бъдник не е случайно - горящото дърво е и източник на топлина и светлина, и символ на точно тези неща.
За Юле обичайна е била и украсата от венци от иглолистни дървета с шишарки, а главният герой на трапезата е свинското/глиганското от ритуално убитото животно. Изпечената цяла свинска глава се е приемала за най-големия деликатес и се е поднасяла демонстративно на плато, заобиколена от зеленчуци.
Останалото месо и органи са отивали за печене или за специален Юле месен пай с тестена основа. Правили са се и разнообразни нордически сладкиши от тесто, подправки, билки и сушени плодове.
С времето се налага и правенето на сладкиш, оформен като пън от дърво - обичай, който и до ден-днешен обожават във Франция, а и не само. Сега обаче използваме по-модерни съставки като кленов сироп, разнообразни видове шоколад, захаросани плодове и корички и сметана.
Всичко това е било придружено и с много, ама много червено вино и подаръци. За да донесат боговете дарове, хората правели сламени снопове във формата на кози. Смятало се, че колесницата на Тор на небето се тегли от два козела и именно така подаръците щели да дойдат при децата.
Юле се слави и с още една традиция, която се среща в различни форми по света, а в България я наричаме Коледуване - обикалянето на деца, които пеят и събират лакомства.
Малките тръгват от къща на къща и пеят обредни песни, а възрастните ги даряват с вкусотии като сушени плодове, бисквити и ядки. Вярвало се, че колкото повече шум вдигат децата по време на обиколката си, толкова по-щастлива и здрава ще е следващата година.
Най-ранните доказателства за отбелязването на Юле са от V век, а през X век английският историк Беде споменава празника в своите трудове. Християнизацията на Северна Европа пък никак не пречи този нордически еквивалент на Коледа да продължи да се отбелязва паралелно с Рождеството.
Юле освен това може и да звучи древно и някак приказно, но има запазени гравюри на скандинавци, отбелязващи празника, които датират от края на XIX век.
Оттам нататък традициите са се запазили през годините, добили са някои нови форми, но и са се разпръснали по света.
Днес не е никак чудно да видим шоколадовото коледно пънче както във Франция, така и в Северна Америка. Символични жертвоприношения около Коледа се случват в целия западен свят, макар и вече да не се извършват по точно този варварски начин.
Юле дори ни учи как можем да разнообразим коледния огън в камината, ако имаме такава, и да го оцветим в различни цветове.
Нордическите народи са обичали да добавят в огнището калиев нитрат за лилави пламъци, бариев нитрат за яркозелен огън или пък няколко шепи трапезна сол за светъл жълт пламък.
А ако нямаме камина, винаги можем просто да си приготвим вкусен шоколадов сладкиш и да го оформим като пънче, за да пренесем една древна традиция и на нашата трапеза.
